Денят на Пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници. Народните вярвания са, че Свети Илия носи дъжд и влага и закриля живота. Заради силата, която притежавал го нарича Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. В народните представи той препуска по небето със златна колесница, от която изпраща огнени стрели. Освен носещите името на светеца, на този ден празнуват още занаятчийските еснафи на кожарите, кожухарите, самарджийте и керемидчиите.
   Св. пророк Илия бил родом от град Тесвия (поради което е наречен още Тесвитянин) в областта Гааад, Палестина.
   Древно предание разказва, че когато се родил младенецът Илия, баща му получил видение: внушителни мъже поздравили бащата, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък. Смутен, той разказал за това видение на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: "Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч." Това обяснение има връзка с името Илия, което значи сила Господня.
   Старозаветният пророк Илия живял около 900 години преди Рождество Христово. Той водил строг подвижнически живот и бил голям пазител на чистата вяра в Бога. Неговто призвание било да възвестява Божията воля на израилския народ по времето на цар Агав и царица Иезавел, които били въвлекли богоизбрания народ в идолопоклонство. С пламенна молитва той просел от Бога да обърне към правата вяра съблазнения в езичество народ, а упорстващите в богоотстъпничеството си да приведе към покаяние. Изпълнен с омраза и презрение към Божия вестител, цар Агав го търсел, за да го погуби.
   Рядко в живота на един човек се събират толкова трагични епизоди, колкото имало при св. пророк Илия. Да спомним поне някои от тях, например: продължително укриване в планинските дебри, без храна и вода; пребиваване в къщата на сарептската вдовица, гдето възкресява умрелия й единствен син; срещата с Вааловите жреци и избиването им; злобата на царица Йезавел заради избитите жреци; оттеглянето в планината Хорив; преследването му от воиниците на Охозия - син и приемник на Агав.
Единственото упование на пророка в несретния му живот била неговата твърда вяра във всеправедния Бог.
В библейското повествование е записано, че пророк Илия бил въздигнат жив на небето. Както и да погледнем на това повествование, не можем да не признаем, че то по косвен път свидетелства за нравствената извисеност на пророка, за духовната му близост с Бога и за силните му като огън речи.
   Към славния пророк Илия - този тъй ревностен проповедник на Божията правда и могъщ орган на божествената благодат, хората от всички времена са оказвали изключителна почит и благоговение. Съвременниците му го наричали "Божи човек" и благоговеели пред силата на духа му, християните пък го възвеличават с трогателни песнопения. И с пълно основание, защото в деня на славното Преображение на Исуса Христа на планината Тавор не друг, а именно пророк Илия се явил като представител на старозаветните пророци наред с Мойсей -явил се в небесна светлина и беседвал с Господа.
   Почитта към паметта на св. пророк Илия продължава непрекъснато в Православната църква от апостолско време до днес. И сега още в Палестина се сочат с благоговейно чувство местата, осветени от стъпките на великия Божи пророк. В древността са написани много песнопения за деня, когато се чества паметта му. Те се пеят в xpaмовете и сега. В тях Църквата го нарича "пророк и предсказател на великите Божии дела", нарича го "ангел в плът", "основание на пророците", "предтеча на Второто Христово пришествие".
В София има два храма посветени на Свети Пророк Илия - единият е в квартал “Княжево” и е построен в края на ХІХ век. В двора му има една необичайна сграда – гробницата на Бали Ефенди, известен мюсюлмански духовник и лечител, живял и лекувал тук през ХVІ век. Мястото се почита от мюсюлмани и християни.

Източник: http://zadoma.rozali.com