Християните като овци без пастир идваха с хиляди при него, като при свой пастир... И като обходи цялата Софийска страна той, Пимен, съгради по селата и градовете 300 църкви и 15 манастира, измежду които и Черепишкия манастир, който е на река Искър, обнови и братя много събра, постави им игумен и всичко по образеца на общежитието на Зографския манастир устрои.
[button href="#"]3 ноември[/button] [button href="#Житие"]Житие[/button]
[button href="#ученик"]Иконография[/button] [button href="#"]Имен ден[/button]
[dropcap] Зограф, монах и лечител, архитект и строител от края на ХVI и началото на ХVII в., св. Пимен Зографски е оставил богато наследство в църковното изкуство. Близо четири века са изминали от времето, в което монахът Пимен от Зографския манастир е възстановявал изоставени и разрушени храмове в Софийска епархия и ги е изписвал. Стенописи, икони, изписани от него и следовниците му, които ставали все повече по дългите му пътища от Зографския манастир до Софийска епархия, до Видин, Доростоло-Червенска епархия, Черепишкия и Суходолския манастир, вдъхвали вяра и упование на стотици християни. Светецът възражда от пепелищата разрушени, изоставени църкви и манастири, събира монаси за възродените свети обители, ученици, с които за кратко време украсява храмовете. [/dropcap]
Делото на св. Пимен Зографски е все още недостатъчно изследвано и дори се оспорва от някои историци и изкуствоведи, но то бележи един богат духовен и творчески път. Важно е и за съвременника да се приближи до цялостния образ на духовника, монаха от Зографския манастир и твореца, до подвига му от края на ХVI и началото на ХVII в., изразен чрез делото, съхранило българската църковна архитектурно-строителна и иконописна традиция, и то в условията на едно иноверско владичество.
Преподобни Пимен Зографски е роден в София около 1540 г. в благочестиво семейство. Родителите нарекли сина си Павел, понеже се родил на празника на светите първовърховни апостоли Петър и Павел. Юношата изучавал иконопис, църковно песнопение и Свещеното Писание при зографския иеромонах Тома в древната църква на великомъченик Георги в София. Когато неговите родители и духовният му наставник починали, двадесет и шест годишния младеж решил, че за неговото духовно преуспяване е необходимо да раздаде имуществото си и да отиде в българския манастир Зограф на Атон.
На Света Гора Павел приел монашество под името Пимен. В манастира водил смирен живот, изпълнен с послушание пред Бог, игумена и братята и непрекъснато се молил.
На тридесет годишна възраст преподобният бил ръкоположен за презвитер. Живял петнадесет години в пещерата на свети Козма Зографски, където се подвизавал в пост и молитва.
Когато преподобният станал на петдесет и пет години, в навечерието на престолния празник на обителта, му се явил великомъченик Георги Победоносец и му предал Божията воля да се завърне в българските земи и да стане духовен наставник на народа.
Свети Пимен дълго разсъждавал върху видяното и свети Георги му се явил отново и повторил, че българската земя се нуждае от духовен пастир, който да строи и възстановява разрушенити православни храмове.
Преподобният се посъветвал със своя наставник и след като получил благословията му се сбогувал с братята и заедно със своя ученик се отправил за България.
В този период българия била под османско владичество.
Народът навсякъде посрещал свети Пимен със сълзи на радост и умиление, а той проповядвал, лекувал болни, строил храмове, рисувал икони. Преподобният възстановил около 300 църкви и 15 манастира в българските градове и села. Много храмове и обители били изографисани лично от светеца.
Свети Пимен възстановил Черепишката и Суходолската свети обители, събрал в тях монашески братства, назначил игумени, дал им общожитийни устави и им заповядал да утвърждават българския народ в християнската вяра.
Преподобният извършил много чудеса и изцеления. Например, в село Червена вода, Доростолска епархия, светецът изцелил сляпороден.
По–късно великомъченик Георги отново се явил на преподобният и му поръчал да се върне в Черепишкия манастир, където починал на 3 ноември 1620 г.
На гроба на светеца, по Божия милост, ставали много чудеса и изцеления.
Житие на Св. Пимен Зографски
Житието на преподобен Пимен било написано от неговия ученик Памфилий и се пази в билиотеката на Зографския манастир на Атон.
В житието му четем:
"Християните като овци без пастир идваха с хиляди при него, като при свой пастир... И като обходи цялата Софийска страна той, Пимен, съгради по селата и градовете 300 църкви и 15 манастира, измежду които и Черепишкия манастир, който е на река Искър, обнови и братя много събра, постави им игумен и всичко по образеца на общежитието на Зографския манастир устрои."
Достига и до разорения Суходолски манастир в Западна Стара планина, близо до град Княжевац (останал днес в пределите на Сърбия). В надписа на манастирската църква се чете:
"С изволението на Отца и с помагането на Сина и изпълнението на Св. Духа изписа се този храм "Рождество Богородично" започна се през месец юли и се завърши през месец август при настойника йеромонах Пимен в лето 7113 (1606 г.) Вукомир и Павел (ктитори)".
В своята "История славянобългарска" монахът Паисий Хилендарски отбелязва, че след опожаряването на Черепишкия манастир от османците, монаси от Суходолския манастир дошли и взели нетленните мощи на монаха-строител, ваятел и зограф, проповедник на родния български език, изписвал и надписите на възстановените църкви на български език.
Възстановяването на разрушен и изоставен храм за един месец означава умела организация под ръководството на монаха Пимен. Познанията, уменията му са широкообхватни, но и вдъхновени от възраждането на стария градеж, съхранил християнската духовност през вековете. Познаващ в дълбочина процесите на изграждане и стенописване, законите на приемствеността и повелите на времето, той не жали сили и време за бързото възстановяване на храма. Той е част от българската общност, лишена от светата обител и очаква с трепет и нетърпение нейното възраждане. С възстановяването на всеки храм монахът Пимен участва във възраждането на християнския дух на българския етнос, в утвърждаването му в културното пространство на Балканите.
Сто четиридесет и четири години след кончината на св. Пимен, монахът от Хилендарския манастир Паисий възражда спомените за твореца на страници от своята "История славянобългарска за народа и за царете и за светиите български и за всичките деяния и събития български" (1762 г.).
"Свети Пимен преподобни приел в Изограф (Зограф) монашество и преживял много години в Изограф. Бил иконописец, водел свет живот, но тайно от хората. Прикривал се мъдро и изкусно пред хората. После напуснал Св. Гора и дошъл в Софийска епархия. През тия години турският цар дал свобода на християните да правят черкви. Тоя свети Пимен се грижел, трудел се и направил много черкви и обновил манастирите в Софийската епархия, оттам бил родом."
Жив бил сред българските монаси на Света Гора споменът за монаха Пимен, който бил вещ в манастирското строителство, в изписването на икони, в стенописването на храмове.
В житието на св. Пимен Зографски, писано от неговия ученик Памфилий монах от Атон, съпровождал учителя си до края на дните му, четем:
"Този свети Пимен (в мире Павел) бе от града Средец... Като стана на дванадесет години, почина баща му, а майка му... даде момчето на духовния отец Тома иконописец, който служеше при църквата "Св. великомъченик Георги". При този духовник той прекара шест години... И замина сетне той на Атонската гора. Там обходи всички манастири и остана в Зографския манастир между своите съплеменни братя българи... Тук освен служение в църква, на светията бе възложено и манастирското строителство... като не преставаше и икони на светии да изписва... После се отправи светията с ученика си Памфилий на път за Отечеството."
През 1596 г. св. Пимен възобновява и изписва храма на Куриловския манастир "Св. Йоан Рилски", разположен в непосредствена близост до София. В Сливнишкия манастир на Преспанското езеро той изписва образите на св. Седмочисленици: първоучителите св. Кирил и Методий и учениците им св. Климент, Наум, Горазд, Ангеларий, Сава, както и св. Николай Нови Софийски.
Светец-закрилник на София, св. Пимен оставя чрез стенописите си образите на софийските светци от средата на ХVI в., но не забравя и закрилника на целия български народ св. Йоан Рилски, чийто образ изписва в Сеславския, Куриловския и Черепишкия манастир.
В последните двадесет и пет години от живота си монахът, българинът Пимен обикаля храмове и манастири от Атонската Света гора до Софийската и до Видинската епархия, от Доростолската епархия до бреговете на Преспанското езеро, за да възстановява разрушени храмове и да ги стенописва.
В своята История славянобългарска" монахът Паисий Хилендарски поставя Пимен сред "просиялите български светци", повярвал в силата, в духа на своя поробен народ. Софийският светец, вдъхновителят, проправил път и за Хилендарския монах Паисий, оставя след себе си възобновени църкви и манастири.
Монахът Паисий Хилендарски в средата на ХVIII в. отбелязва в своята История: "След много години намерили неговите свети мощи в гроба цели и нетленни и били пренесени във Видинската епархия в Суходолския манастир". Пимен Зографски е канонизиран за светец и паметта му се чества на 3 ноември.
Маргарита Харбова
© Църковен вестник, брой 20 за 2004 година
