ВЕЛИКА СРЯДА НА СТРАСТНАТА СЕДМИЦА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Иуда протегнал ръце към беззаконниците. Тя искала да остави греховете, а той взел сребърниците. Грешницата взела миро да помаже Господа; ученикът влязъл в сговор с беззаконниците. Тя се радвала, че харчи безценното миро; а той се грижил да продаде Неоценимия. Тя откривала Владиката, а той се отдалечавал от Владиката. Тя се освобождавала от греха, а той ставал негов пленник.

Св. Иоан Златоуст

 

   Ноща срещу сряда Господ прекарал във Витания. Тук, в дома на Симеон прокажения някаква жена „грешница“ поляла главата на Спасителя с безценно миро и Го подготвила за погребение, както Самият Той разтълкувал нейната постъпка. В същото това време на съветът на първосвещениците, книжниците и старейшините вече било взето решение да бъде хванат с хитрост Иисус Христос и да бъде убит. В противоположност на безкористната постъпка на жената грешница, в неблагодарната душа на Иуда, един от дванадесетте апостоли, се родило престъпното намерение да предаде на беззаконния съвет своя Учител и Господ. Затова в църковната служба на Велика сряда се прославя жената грешница и се порицава и приклина сребролюбието и предателството на Иуда.

   В деня на предаването на Господ на страдания и смърт заради нашите грехове, когато Той простил на жената грешница, след отслужването на часовете, Църквата завършва службата според древния обичай с четенето на молитвата „Владико всемилостиви, Господи Иисусе Христе Боже“. С тази молитва всекидневно, в продължение на целия Велик пост, Църквата ходатайства в богослуженията пред Бог да ни дари прошка за нашите прегрешения. Във Велика сряда за последен път се извършва Литургия на Преждеосвещените дарове, на която Църквата благовествува за жената помазала Господ с миро и за предателството на Иуда (Мат. 26:6–16). На Велика сряда се прекратяват и великите поклони, които се извършват при четенето на молитвата на св. Ефрем Сирин „Господи и Владико на моя живот“. След Велика сряда до Велики петък тази молитва се казва само от монасите. Молитвата на св. Ефрем Сирин започва да се чете от средата на Сирна седмица до средата на Страстната седмица.

Протоиерей Г. С. Дебольский,

„Дни богослужения Православной Церкви“, т. 2.

 

Евангелие от Матея

 

 А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, приближи се до Него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му, когато Той седеше на трапезата. Като видяха това, учениците Му възнегодуваха и казваха: защо е това прахосване: защото това миро можеше да се продаде много скъпо, и парите да се раздадат на сиромаси. Но Иисус, като разбра това, рече им: защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене: защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате; като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение. Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши. Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника. И оттогава той търсеше сгоден случай да Го предаде. (Мат. 26:6–16)

 

От песнопенията на Велика сряда

тропар

Господи, яже во многия грехи впадшая жена, Твое ощутившая Божество, мироносицы вземши чин, рыдающи миро Тебе прежде погребения приносит: увы мне глаголющи! Яко нощь мне есть разжжение блуда невоздержанна, мрачное же и безлунное рачение греха. Приими моя источники слез, Иже облаками производяй моря воду. Приклонися к моим воздыханием сердечным, приклонивый небеса неизреченным Твоим истощанием: да облобыжу пречистеи Твои нозе, и отру сия паки главы моея власы, ихже в раи Ева, по полудни, шумом уши огласивши, страхом скрыся. Грехов моих множества, и судеб Твоих бездны кто изследит? Душеспасче Спасе мой, да мя Твою рабу не презриши, Иже безмерную имеяй милость.

«Женщина, предавшаяся многим грехам, Твое, Господи, ощутившая Божественное естество, как мироносица, рыдая, приносит Тебе миро прежде погребения, говоря: О, горе мне! Как ночной кошмар мое блудное непотребное разжжение, мрачное и безлунное служение греху. Прими потоки моих слез, Наполняющий моря дождевыми каплями; приклонись к моим сердечным воздыханиям, Приклонивший небеса несказанным Твоим воплощением, да облобызаю пречистые Твои ноги и отру их своими волосами – те самые ноги, шаги которых Ева в раю услышав, в страхе скрылась. Множество моих грехов и тайны Твоих судеб кто исследует? О Спаситель моей души, бесконечно Милостивый, не презри меня, Твою рабу».

 

Тълкуване на светия евангелист Матей

Свети Иоан Златоуст

   Тогава, когато всички други жени са идвали само за да получат телесно изцеление, тя (грешницата) дошла изключително за това, да въздаде чест на Иисус и да получи душевно изцеление. Тя е нямала никаква телесна болест и затова всеки изключително би трябвало да ѝ се възхищава. И не като при обикновен човек дошла тя при Иисус, – иначе нямаше да обърше с косите си Неговите нозе, – а като към лице, което е по-висше от човек. Затова е и приклонила глава към нозете на Христос, частта от тялото, която е най–ценна от цялото тяло... Те (учениците) слушали как Иисус казвал: милост искам, а не жертви и порицавал юдеите за това, че те изоставили най-важното – съдът и милостта, и вярата, както разсъждавал с тях на планината за милостинята и от всичко това си направили заключение и разсъждавали един с друг: ако не допуска пълна жертва и древно богослужение, още по-малко ще допусне помазване с елей. Но така мислили учениците, а Иисус, виждайки мислите на жената я е допуснал да се приближи. И тъй като благоговението ѝ било голямо и усърдието неизразимо, то Той, по Своето велико снизхождение ѝ позволил да излее миро върху Своята глава. Ако Той не се е отказал да стане човек, носен в утроба, хранещ се с мляко, то на какво да се учудваме, че не е отхвърлил и това? Както Неговият Отец приемал къдене и дим, така и Той приел блудницата, одобрявайки, както казах и преди, нейното разположение...

   Премълчава се за подвизите на безчислини царе и пълководци, чиито паметници още са съхранени; неизвестни са нито чрез спомени, нито с имената си  тези, които са построили градове, издигнали са стени, одържали са победи на война, въздигнали са арки, покорили са много народи, макар те да са издигали статуите и да са издавали законите; но това, че една жена блудница изляла елей в дома на някакъв си прокажен в присъстивето на десетина мъже, възпяват всички във вселената. Изминало е толкова време, но споменът за това събитие не се е заличил; и персийците, и индийците, и скитите, и траките, и сарматите, и племената на маврите, и жителите на Британските острови повествуват за това, което направила жената блудница в Юдея – тайно, в дом. Велико е човеколюбието на Господ! Той приема блудница, блудница, целуваща нозе, изливаща елей и избърсваща с коси, а също приема, но и упреква тези, които я обвиняват...

   Иуда не се трогнал, не се изплашил от това, когато чул, че Евангелието ще се проповядва навсякъде (а казаното съдържало в себе си неизразима сила); когато жени и жени блудници оказвали такава почест на Иисус, той извършил дяволско дело... Ето какво огромно зло е сребролюбието! Именно то е направило от Иуда отстъпник и предадел. Чуйте всички сребролюбци, страдащи от болестта на Иуда – чуйте и се пазете от тази страст. Ако този, който е бил с Христос, правил е чудеса, ползвал се от такова учение се сгромолясал в такава бездна, защото не бил свободен от тази болест, то толкова повече вие, които дори не сте слушали Писанието и винаги се залепвате към настоящето, лесно може да бъдете уловени от тази страст, ако не прилагате непрекъснати грижи. Иуда всеки ден се намирал с Този, Който нямало къде да подслони глава, всеки ден е бил поучаван с дела и слова, че не трябва да има нито злато, нито сребро, нито две дрехи – и въпреки това не се вразумил. Как се надяваш ти да избегнеш тази болест, когато не използваш силно лекарство и не прилагаш голямо старание? Ужасен, истински ужасен е този звяр. Впрочем, ако поискаш лесно можеш да го победиш. Впрочем, това не е вродена страст, както доказва освободилите се от нея. Естествените влечения са общи за всички; а тази страст произтича от нехайство; от него се ражда, от него нараства и когато хване пристрастените към него (сребролюбието) ги кара да живеят противоестествено. Всъщност, когато не се признават единородците, приятелите, братята, сродниците, с една дума –  всички, а заедно с това не признаваш и самия себе си, това не означава ли, че се живее противоестествено? Оттук е ясно, че противоестествени са и злобата и болестта сребролюбие, подлагайки ѝ се, Иуда станал предател. Как е станал предател, когато е бил призван от Христос? Бог, призовайки при Себе Си хора, не налага задължения и не насилва волята на тези, които не желаят да изберат добродетелите; но уговаря, подава съвети – прави всичко и се старае всячески да ги подтикне да станат добри; ако някои се противопоставят на това, то Той не принуждава. Ако искаеш да разбереш защо Иуда е станал такъв, то ще откриеш, че той е загинал заради сребролюбието си. Откакво, ще попиташ, той е обзет от тази страст? Оттова, че бил безгрижен. От безгрижието стават такива промени, докато от ревността произлизат противоположни промени...

   Всичко това е казано за да покаже, че ако бодърстваме, никой не може да ни причини вреда и, че не от бедност, а от нас самите идват бедите ни. Затова ви умолявам с всички сили да унищожавате болестта сребролюбие, за да бъдем богати и тук и да се насладим на вечните блага, с които да се сдобием по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, на Когото слава във вековете.Амин.