14 септември - Кръстовден

Освен на 14 септември, Св. Кръст се чества в Третата неделя на Великия пост Кръстопоклонна и на Разпети петък.

Римските императори езичници се опитвали да унищожат напълно в човечеството спомена за свещените места, където е пострадал за хората и възкръснал нашият Господ Иисус Христос. Император Адриан (117-138) заповядал да се засипят с земя Голгота и Гробът Господен и на изкуствения хълм да се изгради капище на езическата богиня Венера и статуя на Юпитер. На това място са се събирали езичници и са извършвали идолопоклоннически жертвоприношения. Но след 300 години, с Божия промисъл, великите християнски светини – Гробът Господен и Животворящ Кръст били отново придобити от християните и открити за поклонение. Това станало при равноапостолния император Константин Велики (чества се на 21 май), първият от римските императори, прекратил гоненията на християните. Светият равноапостолен Константин Велики (306-337) след победите си над Максенций, управляващ Западната част на Римската империя и над Лициний, който управлявал Източните части през 323 година станал едноличен управляващ на огромната Римска империя. През 313 година издал така наречения Милански едикт, с който била узаконена християнската религия и се прекратили гоненията на християните в Западната половина на империята. Съуправляващият Лициний, макар и да подписал в угода на Константин Миланския едикт, фактически продължавал преследването на християните. Едва след неговото окончателно поражение и над източната част на империята се разпостранил указът от 313 година за веротърпимост. Равноапостолният император Константин, когато се сражавал с враговете си в трите войни с Божието съдействие виждал на небето Божие знамение – Кръст с надпис: „Сим победиши” (С него ще победиш”). Горещо желаейки да открие Кръста, на който е бил разпънат нашият Господ Иисус Христос, равноапостолният Константин изпратил в Йерусалим своята майка, благочестивата царица Елена (чества се също на 21 май), като я снабдил с писмо до Йерусалимския патриарх Макарий. Макар и на преклонна възраст по това време, светата царица Елена се заела с въодушевение да изпълни поръката. В търсене на Животворящия Кръст тя разпитвала и християни и юдеи, но нейните търсения дълго време оставали неуспешни. Накрая й посочили един стар юдей на име Иуда, който и съобщил, че Кръстът е заровен там, където се намира капището на Венера. Капището било разрушено и след молитви започнали да копаят в насипа. Скоро били разкрити Гробът Господен и недалеч от него три кръста, дъщицата с надпис направена по заповед Пилат и четири пирона, които пронизвали Тялото на Господ. За да разбере на кой от трите кръста е бил разпънат Спасителят, патриарх Макарий положил един по един трите кръста върху покойник. Когато бил възложен Кръстът Господен, мъртвецът оживял. Като въдели възкресението, всички се убедили, че е намерен Животворящият Кръст. Християните, които дошли в несметно множество да се поклонят на Светия Кръст, помолили светителя Макарий да повдигне, въздвигне Светия Кръст, за да могат всички, макар и отдалече, да Го съзерцават. Тогава патриархът и другите духовни лица започнали да издигат високо Светия Кръст, а народът възкликвайки: „Господи помилуй”, благоговейно се покланял на Честното Дърво. Това тържествено събитие станало през 326 година. При откриването на Животворящия Кръст станало и друго чудо – тежко болна жена, след като била осенена от Светия Кръст оздравяла. Старецът Иуда и други юдеи повярвали в Христос и приели свето Кръщение. Иуда получил името Кириак и впоследствие бил ръкоположен за епископ на Йерусалим. При император Юлиан Отстъпник (361-363) той приел мъченическа смърт за Христос (свещеномъченик Кириак се чества на 28 октомври).

   Светата царица Елена отбелязала местата, свързани със земния живот на Спасителя, като основала повече от 80 храма, издигнати във Витлеем – мястото на Рождество Христово, на Елеонската планина, където Господ се е молил преди Своите страдания и където била погребана Божията Майка след Своето успение. Света Елена донесла със себе си в Константинопол част от Животворящото Дърва и пироните. Равноапостолният император Константин заповядал в Йерусалим да бъде издигнат величествен и обширен храм в чест на Възнесение Христово, който включва Гроба Господен и Голгота. Храмът бил строен 10 години. Света Елена не доживяла до освещаването на храма – починала през 327 г. Храмът бил осветен през 335 г. На следващия ден 14 септември бил установен празникът Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст.

   В този ден се възпоменава още едно събитие свързано с Кръста Господен – неговото завръщане в Йерусалим след 14-годишно пленничество в Персия. При царуването на Византийския император Фока (602-610), персийският цар Хозрой ІІ разбил гръцките войски, разграбил Йерусалим, отнесъл Животворящия Кръст Господен и отвел светия патриарх Захария (602-633) в плен. Кръстът бил 14 години в Персия и едва при император Ираклий (610-641), който с Божията помощ победил Хозрой ІІ и сключил мир с неговия син Сироес, Кръстът Господен бил върнат на християните. С велико тържество Животворящият Кръст бил внесен в Йерусалим. Император Ираклий с царски венец и пурпорни одежди внесъл Христовия Кръст в храм Възнесение. Редом с императора вървял и патриарх Захария. При портите, през които се минавало за Голгота, императорът внезапно спрял и не можал да продължи. Светият патриарх обяснил на царя, че пътят му прегражда Ангел Господен, защото Този, Който носил Кръста на Голгота за изкупление на греховете на света, извървял Своя Кръстен път в пренебрежителен (съкрушен) вид. Тогава Ираклий, след като свалил венеца и пурпорните одежди, надянал обикновена роба и безпрепятсвено внесъл Христовия Кръст в храма.

   В слово за Въздвижение на Кръста свети Андрей Критски (чества се на 4 юли) казва: „Крест воздвигается, и все верные стекаются, Крест воздвигается, и град торжествует, и народы совершают праздненство”. („Кръстът се въздига и всички верни се стичат, Кръстът се въздига и светът тържествува, и народите извършват празненство”.

ИСТОРИЯ НА ПРАЗНИКА КРЪСТОВДЕН

Скабалланович М. Н.

   Това е единственият празник, който е получил началото си едновремено със самото събитие, на което е посветен. Първото Въздвижение е отпразнувано от Иерусалимската църква при самото откриване на Кръста през IV в. (1). А обстоятелството, че към този празник е било присъдено и тържеството по освещаването на великолепния храм Възнесение (335 г.), построен он Константин Велики, построен на самото място на откриването на кръста, го е превърнал в като един от най тържествените в годината. Западната поклоничка в Иерусалим от IV в. (аквитанката Силвия или Ектерия) така описва тези два празника в светия град: „Ден на обновяване се нарича това време, когато светата църква, която е на Голгота и я наричат , Мартириум, посветена на Бог, и светата църква на Възкресение, т. е. на мястото, където Господ е възкръснал след страданията, която също е посветена на в този ден на Бог. Обновяването на тези свети църкви се празнува на с най-голяма почит, защото в този ден е намерен Кръстът Господен. Затова така е било учредено, че денят на първото освещаване на посочените по-горе църкви да бъде денят, когато е открит Кръстът Господен, така че всички да могат да празнуват заедно и с цялата си радост. А в свещеното писание откриваме, че денят на обновяването е този ден, когато светият Соломон, след завършването на дома Божий, който е изградил, е застанал пред Божия олтар и се молил, както е написано в книгите Паралипоменон.

И така, когато настъпят тези дни на обновяване, те се честват осем дни, като от много дни започват да се събират от всякъде, не само отшелници или апотактити (една от ересити, която проповядва завръщане към апостолската простота и протестираща срещу омърсяването на църквата) от различни провинции, т. е. от Месопотамия, от Сирия, от Египет, от Тива, където има много отшелници, но и от всякакви различни места и провинции. Защото не съществува никой, който в този ден да не се стреми в Иерусалим към такава радост и толкова радостни дни. И миряните, както мъжът така и жената с истински дух, по подобен начин се събират през тези дни от всички провинции в Иерусалим, заради светия ден. В тези дни в Иерусалим се събират и епископи, когато не са много са около четиридесет, петдесет души, но и с тях идват множество техни клирици. Но какво е да се каже много? Този, който не участва в това грандиозно тържество през тези дни, мисли, че е изпаднал в голям грях, освен ако няма някаква предпазваща необходимост, която да задържа човек от благото намерение. В тези дни на обновяване украсата на всички църкви е такава, каквато е на Великден и Богоявление и всеки ден се отслужва служба като на Великден и Богоявление. В първия и втория ден се отслужва служба в голямата църква, която се нарича Мартириум. На третия ден – на Елеон, т. е. църквата която е на планината, откъдето, след страданията, се е възнесъл Господ, църквата в която има пещера, в която Господ е учил апостолите на Маслиновата планина. В четвъртия ден...“ . Също така според църковният историк Созомен ( V в.), от времето на освещаването на Мартириум при Константин Велики, Иерусалимската църква извършва този празник изключително тържествено, дотолкова, че тогава се извършва тайнството кръщение и църковното събитие продължава осем дни. За това тържествено събитие там се стичат много хора, за посещението на светите места и мноежество хора, които живеят под слъцето“

Празниците се делят на подвижни и неподвижни. Подвижни са ония, които се намират във връзка с празника Пасха (Възкресение Христово, Великден), а неподвижни са ония, които се празнуват винаги в едно и също определено число на месеца. Св. отци на Първия вселенски събор (325 г.) наредили, щото Пасха да се празнува в първия неделен ден след мартенското пълнолуние, с цел никога да не съвпада с юдейската пасха. Поради това празникът на Христовото възкресение, според православния календар, се пада в един от 35-те дни между 4 април и 8 май.
По-важните подвижни празници са: Пасха, Възнесение, Петдесетница, Св. Дух, неделите на Месни и Сирни заговезни, Тодоровден, Неделя Православна, Връбница, Велики четвъртък, Петък и Събота.
Неподвижните празници се делят на Господски, Богородични и светийски.
По-важни Господски празници са: Рождество Христово (25. XII.), Обрезание (1. I), Богоявление (6. 1), Сретение (2. II) и Преображение (6. VIII). Господски празници са и подвижните — Възкресение, Възнесение и Връбница.
По-важни Богородични празници са: Рождество Богородично (8 IX), Въведение (2I. XI), Благовещение (25. ІІІ) и Успение (15. VIII).
Светийски са празниците, които са посветени на велики Божии угодници — пророци, апостоли, мъченици, преподобни, светители и пр.

По-големите празници се предшествуват от известно число подготвителни дни,
определени от св. Църква за пост и усърдна молитва. Постът, т. е. въздържането от блажна храна, възбудителни напитки и от греховни мисли
храна, възбудителни напитки и от греховни мисли, помагат за обуздаване на страстите. Постът, съединен с искрена молитва и покаяние, възражда и възвисява душата.

Православната църква е определила през годината следните по-продължителни пости: Велик, Петров, Богородичен и Рождествен.
Великият пост започва с една седмица на по-слаб пост (Сирница), когато може да се яде млечна храна и яйца. От понеделника след неделя Сиропустна започва строгият пост и специалното великопостно богослужение, които траят до Велика събота, включително — всичко 48 дни. През първата великопостна неделя някои по-благочестиви християни тримирят (тридневничат), т.е. три дни не ядат, нито пият, като само в сряда след преждеосвещената литургия вземат "аязма" (св. Богоявленска вода), подкрепват се с малко суха храна и отново започват своя тридневен постен и молитвен подвиг. На Благовещение и на Връбница се разрешава риба.
Петровият пост започва от понеделник след недрята на всички светии и продължава до Петровден.
Богородичният пост започва от 1 август и продължава до Успение Богородично. На Преображение Господне се разрешава риба.
Коледният пост започва на 15 ноември и трае до Рождество Христово.
Освен тези пости Църквата е отредила да не се яде блажно в сряда и петък всяка седмица, както и на следните още дни: Въздвижение на светия Кръст, Кръстовден — 14 септември, деня преди Богоявление (5 януари) и Отсичане главата на св. Йоан Предтеча — 29 август. Постът в сряда и петък се нарушава през Неделята на митаря и фарисея, през Неделята след Петдесетница, през Светлата неделя (след Великден) и от рождество Христово до деня преди Богоявление.

------------

От незапомнени времена човек отрежда особено място в живота си за празниците. Самото им название показва тяхната същност – това са дни, освободени, “празни” от обичайните и ежедневни дейности.

В огромната си част тези дни са свързвани с религиозния култ и се отличават със специални обреди, тържествени церемонии, игри и веселие. От две хилядолетия обаче, за всички християни празниците се основават на установения от Светата Църква календар. Той се изгражда на основата на първия християнски празник – Възкресението Христово, което исторически се случва в събота. Затова следващият неделен ден се приема за основен седмичен празник. Постепенно към него се прибавят честванията на най-важните исторически събития от живота на Господ Иисус Христос. Така, още през ІІ в. дните сряда и петък се определят като дни за пост, тъй като в тях се спомнят предателството към Христа (сряда) и Неговото разпятие (петък). По-късно се обособяват Богородичните и Светийските празници, с които се възпоменават и чествуват Св. Богородица и хората, придобили със своя живот святост. Така се създава празничният календар на Светата Църква.

Християнските празници имат тройно значение – религиозно, обществено и антропологично. Религиозно, защото тогава се извършва богослужение, проповядва се Божието слово, участвува се в тайнствата и обредите. Общественото значение се основава на общата молитва на християните и моралния им дълг за взаимопомощ и милосърдие. Антропологичното им значение е свързано с това, че празникът дава възможността за телесна почивка и особено за духовен размисъл.

Празниците в годишния църковен календар, в зависимост от обекта на чествуване, се наричат Господски, Богородични и Светийски. Господските и Богородичните са 12 на брой и се наричат още “велики”. Господски празници са: Кръстовден (14 септември); Рождество Христово (25 декември); Богоявление (6 януари); Цветница; Възнесение Господне; Петдесетница и Преображение Господне (6 август).

Богородичните празници са: Рождество Богородично (8 септември); Въведение Богородично (21 ноември) и Успение Богородично (15 август). Празниците Благовещение (25 март) и Сретение Господне (2 февруари) са едновременно Господски и Богородични. Характерен белег на 12-те велики празника е, че те се честват повече от един ден.

Център на подвижните (които менят своята дата) празници е Великден, наричан още Пасха. Той е празник на Христовото Възкресение и Православната църква го възпява като “ Празник на празниците и Тържество на тържествата”. Според датата на неговото честване, която се изчислява според лунния календар, се променят и датите на следващите го църковни празници. Те обхващат период от 18 седмици, в който първите 10 са подготовка за Великден, а следващите 8 са тържествени празници, следващи Христовото Възкресение.

Освен 12-те велики празници, Светата Църква е отредила в своя календар дни за почит и на светиите. Светийските празници отдават почит на св. ангели, св. пророци, Св. Иоан Кръстител, св. апостоли, св. мъченици за Христовата вяра, преподобните аскети, просветителите, безсребрениците (лечителите) и пр.

Най-древният празничен цикъл на Православната Църква е седмичният. В него най-важно място заема празнуването на неделята, първият ден на седмицата. В “Апокалипсис” Св. Иоан Богослов нарича неделния ден “Господен ден” (Откр.1:10). Гърците също наричат този ден “кириаки” – от израза “Кириаки имера” (Господен ден). От гръцкия това название преминава и у латините – „Доминикус”. Неделният ден е празник на Христовото Възкресение. От останалите седмични дни Православната Църква отделя особено внимание на сряда и петък. Те са определени за дни на пост, в които християните си спомнят трагичните евангелски събития и стават съпричастни на Христовите страдания.