"Елеосвещение (Маслосвет) е тайнство, при което при помазване на тялото с елей (зехтин) се измолва над болен Божествената благодат, изцеряваща душевни и телесни недъзи".
За това тайнство имаме сведения още от апостолско време, Свети ап. Яков пише: "Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни и те да се помолят над него като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне, и ако грехове е сторил, ще му се простят" (Иаков 5:14-15).
Тайнството Свещенство (Ръкоположение) се извършва само от епископ в светия олтар. В една литургия може да се ръкоположи само един дякон, свещеник или епископ. Едно и също лице не може да премине трите степени на свещенството (дякон, презвитер, епископ) в една и също литургия. Ръкоположенията стават в неделен ден. При тайнството дяконът се облича в стихар и орар, презвитерът (свещеникът) в стихар, епатрахил и фелон, а епископът - получава малък и голям омофор и в края на службата - жезъл и митра (корона). Над главата на епископа се слага Евангелие. Изборът на епископ става с одобрението на богомолците, които при възгласа "Аксиос - достоен", отговарят "Достоен, достоен, достоен". Ако някой от присъстващите богомолци се провикне "недостоен", ръковъзлагането се спира, докато се изяснят съображенията за тази оценка. Такава е практиката на Цариградската Вселенска патриаршия, приета и от Българската православна църква.
Достойнството на свещеническия сан и важността на пастирското служение имат най-високото, несравнимо с нищо на земята звание. Всичките човешки звания се съсредоточават в своята цел малко или много върху земното, върху временното.
За освещаване на съпружеския живот и за продължаване на човешкия род Църквата е осветила тайнството Брак (Венчание). Възникването на брака е към времето на Божието творение — човека. Виждайки, че не е добре за човека да бъде сам, Бог му е сътворил помощник, нему подобен (Битие 2:18). Според учението на Православната Църква Бракът е тайнство, при което при свободно обещание от жениха и невестата за съпружеска вярност, дадено пред свещеника и Църквата, се благославя техния съюз. Той напомня за съюза на Христа с Църквата — неговата невеста! При самото тайнство свещеникът измолва благодат за пълно единодушие между двамата, за благословено раждане и християнско възпитание на децата им. По време на бракосъчетанието се напомня, че бракът и велика тайна!
УСЛОВИЯ ЗА ЦЪРКОВЕН БРАК
- Препис извлечение от акта, съставен в Общината за сключване на граждански брак.
- Декларация, подписана от брачущите се, че са източноправославни, че нямат помежду си родство, при което не се позволява църковен брак, и че не встъпват в четвърти брак.
- Които встъпват в следващ брак, да представят писмо-удостоверение за разтрогнато предишно св. тайнство Венчание.
РОДСТВА, ПРИ КИТО НЕ СЕ ПОЗВОЛЯВА ЦЪРКОВЕН БРАК
- Кръвно родство по права линия от всички степени.
- Кръвно родство по съребрена линия до пета степен включително.
- По двоеродие (сватовство) до трета степен и от четвърта степен само случаите: двама братя да вземат две сестри и брат и сестра да вземат сестра и брат.
- По св. кръщение – първа степен и от втора степен следните: кръстници да встъпят в брак с родителите на своите кръщелници.
НЕ СЕ ПОЗВОЛЯВА ВЕНЧАВАНЕ
- Извън енорийския храм.
- През Великия пост – от Сирни заговезни до вторник на Светлата седмица.
- През Богородичните пости.
- През Коледните пости – от Коледни заговезни до Въведение Богородично и от Игнажден до Богоявление.
- Срещу неделя, срещу Дванадесетте Господски и Богородични празници и срещу дните Отсичане главата на св. Йоан Кръстител и Въздвижение на светия Кръст Господен (Кръстовден).
При изключителни случаи обаче може да стават венчавки с благословение на епархийския архиерей и във всички други забранени за това дни, освен през дните на Великия пост.
Св. Синод разрешава на енорийските свещеници при изключителен случай да извършват тайнството брак през дните от 26 декември до 4 януари, без да искат предваритело разрешение от епархийския архиерей.
Запалените свещи, които младоженците държат в ръце, символизират духовно-благодатната светлина, която се получава по време на тайнството. Размяната на пръстените и вкусването на вино от една чаша показват, че от този момент съпрузите трябва заедно да делят радости и скърби и винаги да си помагат взаимно. Обикалянето в средата на храма изразява тяхната духовна радост и свързаността им завинаги.
Невидимата страна на тайнството Брак е освещаването на брачния съюз с благодатта Божия, по подобие на съюза между Христос и Църквата, и съдействието, което тази благодат дава на съпрузите да изпълнят достойно своите взаимни задължения.
Бракът е единственото тайнство, което се извършва едновременно над двама души и ги прави да бъдат едно цяло.
Православната църква, като изхожда от човешките немощи и слабости позволява развод, но само при прелюбодеяние (ср.Мат. 5:32).
Какво е бракът и как злото прониква в него?
В резултат от брачното съединяване и съпружеското общение мъжът и жената според Божието благословение стават „една плът” (Бит. 2:24), (Марк 10:8), като под „една плът” следва да разбираме не едно материално тяло, а своеобразна единна духовна същност, с нов духовен потенциал. При освещаването на съюза при тайнството Брак, Бог чрез силата на Светия Дух един вид „допълва дефицита от благодатни сили”, появил се по причина на дотогавашните лични грехове на мъжа и жената. Затова и децата, родени в осветен от Църквата брак, са свети. Но всеки път, когато единият от съпрузите извършва грях, особено прелюбодейство или друг смъртен грях, той се противи на божествената благодат. Това мигновено се отразява на другите членове на семейството, а най-болезнено - на най-слабите му членове, децата. Тогава всички стават по-уязвими за злото и посегателствата на злите сили.
Причащението (Евхаристията) е тайнство, в което вярващият приема Христа под вид на хляб и вино, след като те са били претворени от Св. Дух в истинско тяло и истинска кръв Христови, и по тоя начин се съединява с Христа, Който е изворът на вечния живот. Тайнството Евхаристия е установено от Господ Иисуса Христа. Още преди да установи това тайнство Иисус Христос казал: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света" (Иоан 6:51). [...] Апостолите и древните християни, съзнавайки спасителната сила на тайнството Причащение, пристъпвали към него всеки неделен ден. В наши дни Църквата увещава ония, които желаят да водят благочестив живот, да се причастяват колкото е възможно по-често. Да пристъпват към тайнството Причащение могат всички вярващи, които са получили Кръщение и Миропомазване, и не само възрастните, но и децата които трябва да се приобщават със светите Тайни, за да освещават душите и телата им и да получават Божията благодат. От възрастните се изисква да се подготвят за причащаване чрез пост и молитва, след което да очистят съвестта си в тайнството Изповед.
Много важно условие за изчерпателна изповед на каещите се е да проследят своя живот - как са прекарали юношеството си, как са преживели младостта си, какво поведение са имали в службата, в дома и т. н. Тези кратки въпросници за изповед целят да улеснят и подпомогнат най-вече тези, които за първи път пристъпват към това спасително тайнство, да осъзнаят и признаят греховете си. Желателно е подготвящите се за изповед да получат и по-подробни напътствия как да се подготвят за изповед - как да породят покайно чувство и сърдечно съкрушение.
Обещания Божии към грешниците, които искрено се каят и изповядват
"Защото денем и нощем тежеше над мене Твоята ръка; свежестта ми изчезна като през лятна засуха. Но аз Ти открих греха си и не скрих баззаконието си; аз казах: "ще изповядам Господу моите престъпления", и Ти сне от мене вината на греха ми" (Пс. 31:4-5).
"Тогава дойдете - и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено, - като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур,- като вълна ще избеля" (Ис.1:18).
"Кажи им: жив съм Аз, казва Господ Бог: не искам Аз смъртта на грешника, но да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив. Върнете се, върнете се от вашите лоши пътища; за какво да умирате вие, доме Израилев?" (Иезекиил 33:11).
"Чада мои! Това ви пиша, за да не съгрешавате; и ако някой съгреши, то пред Отца имаме ходатай Иисуса Христа Праведника: и Той е омилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на цял свят" (1Иоан 2:1-2).
"Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен" (Иоан 3:16).
"Изповядвайте си един другиму греховете и молете се един за други, за да се изцерите…" (Иаков 5:16).
"Затова е казано: стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос" (Ефес. 5:14).
"И повярваха ниневийци в Бога: обявиха пост и облякоха се във вретища, мало и голямо… И видя Бог делата им, че те се отвърнаха от лошия си път, и съжали за злото, за което беше казал, че ще напрати върху тях, и го не напрати" (Ион 3:5,10).
А условията и целта на спасителната изповед, Бог обобщава с думите:
Първо условие: Твърдо да вярваш, че Бог е тук и искрено трябва да се изповядаш!
Второ условие: Колкото тежки и многобройни да са твоите грехове, когато се разкайваш и ги изповядаш, Бог ти прощава, защото човешките грехове не могат да победят Божието милосърдие!
Трето условие: Да осъждаш и изобличаваш себе си, а не другите!
Четвърто условие: Да не се срамуваш да кажеш точно греховете си; който е победил срама, е победил дявола.
Цел на изповедта: Да се очистиш и отново да се примириш с Бога"
КАКВО ТРЯБВА ДА ИЗПОВЯДА ХРИСТИЯНИНЪТ ПРЕД СВЕЩЕННИКА?
Съгрешаваме с думи, дела, помисли, с всичките си пет сетива, волно или неволно, съзнателно или не, в разум и в безразсъдство. Трудно е да се изброят всичките ни грехове.
• ГРЕХОВЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА БОГА И ЦЪРКВАТА
• ГРЕХОВЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА БЛИЖНИТЕ
• ГРЕХОВЕ ПРОТИВ САМИЯ СЕБЕ СИ
• СМЪРТНИТЕ ГРЕХОВЕ
• ОСЕМТЕ ОСНОВНИ ЧОВЕШКИ СТРАСТИ
Ето греховете против самия себе си и различни греховни наклонности, противоречащи на Христовия дух:
1. Униние, отчаяние, мисъл за самоубийство.
2. Телесни излишества - преяждане, склонност към телесен покой и комфорт, излежаване, вялост, отпуснатост, нежелание да промениш начина си на живот, пиянство, тютюнопушене, наркотици.
3. Чувствени помисли и съблазни, сладостратие, самоосквернение, наслада от преживени плътски грехове.
4. Недобросъвестност - при изпълнение на ангажименти в работата, възпитанието на децата, при изпълнение на обещания, лекомислие, разхвърляност, неорганизираност в работата.
5. Мироугодие - угаждане, безмислено следване на определен начин на живот, фарисейство.
6. Непослушание - пред родители, по-възрастните у дома, потискане на укорите на съвестта.
7. Празнота, разточителство, привързаност към вещи - празно губене на време, неизползване на талантите, които Бог ни е дал, пръскане на пари без полза, трупане за черни дни, не доверявайки на Бога.
8. Скъперничество, алчност, трупане на богатство.
Още статии ...
Българските храмове
С много любов и вяра са строени българските църкви. В тях и преди, и сега нашият народ в дни на изпитания е търсел и намирал утеха. Тук вярващи и невярващи усещат умиротворение и духовна сила, която им вдъхва увереност и подхранва мисълта за по-добро бъдеще.