Епархийски митрополит

Българският патриарх е и Софийски митрополит. Той служи пожизнено. Седалището му е в гр. София. Той се ползва с първенство по чест пред всички архиереи на Българската православна църква – Българска Патриаршия и носи достойнството „Светейшество”. Външните отличителни знаци на патриаршеско достойнство са: бяла епанокамилавка с кръст, нагръден кръст, енголпие и панагия.

Българският патриарх представлява Българската православна църква – Българска Патриаршия и от името на Светия Синод влиза в отношения с: предстоятелите и представителите на Поместните православни църкви; органите на държавната и местната власт в Република България; чужди държави и техни дипломатически представителства в Република България; международни организации и други вероизповедания в Република България и извън нея.

Освен правомощията си като епархийски митрополит, Българският патриарх като Предстоятел на БПЦ -БП, има и следните правомощия: свиква по решение на Светия Синод заседанията на Църковния събор, на Архиерейския събор и заседанията на Светия Синод в пълен и намален състав, председателства заседанията им и осъществява контрол върху своевременното и точно изпълнение на решенията им.

Приема писма, молби и жалби до Светия Синод и своевременно ги разпределя по компетентност за разглеждане и решаване; ръкополага със Светия Синод епископи на БПЦ – Българска Патриаршия; освещава  със Светия Синод св. Миро; осъществява контрол за запазване на църковната дисциплина и ред и при нарушения внася въпроса в Светия Синод за вземане на съответните мерки и носене на отговорност; дава отпуск на епархийските митрополити и разрешение да идват в столицата; отправя от името на Светия Синод послания към клира и миряните по повод празнични дни, юбилейни годишнини, както и във връзка със съвременни проблеми.

НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО НЕОФИТ - ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

 

Светското име на Негово Светейшество Неофит е Симеон Николов Димитров. Роден е на 15.10.1945г. в гр. София. След завършване на основното си образование, през есента на 1959г. е приет за ученик в Софийската духовна семинария при гара Черепиш, курсa на която завършва през 1965г.

От м. септември 1967г. е студент в Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София, която завършва през 1971г.

От есента на 1971 до 1973г. той е на богословска специализация в катедрата по "Църковно пение" при Московската духовна академия. От 01.09.1973г. е назначен за преподавател по източно-църковно пение и диригент на студентския хор при Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София.

На 03.08.1975г. в Троянската св. обител е постриган в монашество с името Неофит от Българския патриарх Максим, под духовното старчество на тогавашния игумен архимандрит Геласий (б. Ню-Йоркски митрополит). На 15.08. с.г. патриарх Максим го ръкополага в йеродяконски чин, а на 25.03.1976г. в столичния катедрален храм "Св. Неделя" и за йеромонах.

От 30.09.1975г. той е диригент на Софийския свещенически хор, а от 15.07.1977г. е и старши преподавател по източно-църковно пение и богослужебна практика в Духовната академия в София, какъвто остава до края на 1980г.

По време на това негово служение, на 21.11.1977г. в столичния катедрален храм "Св. Неделя" е възведен в архимандритско достойнство от Българския патриарх Максим. От 01.01.1981г. до м. декември 1985г. архимандрит Неофит е протосингел на Софийската митрополия. Като такъв на 08.12.1985г. в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" е хиротонисан в епископски сан с титлата "Левкийски" и е назначен за втори викарий на Софийския митрополит.

От 01.12.1989г. епископ Неофит е ректор на Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София, а на 26.07.1991г. е избран и за пръв декан на възстановения от 01.07.с.г. Богословски факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски". Този пост той заема до м. януари 1992 г.

От 27.01.1992г. е назначен за главен секретар на Св. Синод и председател на Църковното настоятелство при ПКСХП "Св. Александър Невски".

На 27.03.1994г. е избран, а на 03.04.с.г. е и канонически утвърден за Доростолски и Червенски митрополит. От 17.12.2001г. по решение на Петия църковно-народен събор Доростоло-Червенска епархия е разделена на Русенска и Доростолска епархии, а той се титулува Русенски митрополит и наместник на възстановения Доростолски митрополитски престол.

На 02.12.2008г. Русенски митрополит Неофит получава званието "доктор хонорис кауза" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Званието е връчено за цялостен принос в развитието на духовността в СУ и за активното му участие във възстановяването на Богословския факултет.

На 22.06.2010г. Негово Високопреосвещенство митрополит Неофит е удостоен от Президента на Р България с орден „Св. Кирил и Методий” – огърлие „за особено значимите му заслуги за развитието на Духовната академия „Св. Климент Охридски”, за приноса му за развитие на научно-просветителските връзки и взаимоотношения между източните и западните християни и по повод неговата 65-годишнина”.

На 24 февруари 2013г., неделя, на Патриаршески избирателен църковен събор в София Русенският митрополит Неофит е избран за Български патриарх и Софийски митрополит.

Интронизацията на Негово Светейшество Неофит като патриарх Български е извършена още същия ден следобед в ПКСХП "Св. Александър Невски".

Първата си света литургия като кириарх на Софийска св. митрополия ще възглави на 10 март, неделя, в катедралния столичен митрополитски храм "Св. Неделя" в съслужение с архиереи и духовници.