ПРЕПОДОБНА ПЕТКА ТЪРНОВСКА

14 октомври

 Тропар, глас 4

Пустынное и безмолвное житие возлюбивши, и во след Христа жениха твоего усердно потекши, и Того благое иго во юности твоей вземши. Пустынное и безмолвное житие возлюбивши, и во след Христа Жениха твоего усердно потекши, и Того благое иго во юности твоей вземши, крестным знамением к мысленным врагом мужески вооружившися, постническими подвиги, постом и молитвами и слезными каплями, углие страстей угасила еси, достославная Параскево: и ныне в небеснем чертозе с мудрыми девами предстоящи Христу, моли о нас, почитающих честную память твою.

Кондак, глас 6:

Святую вси заступницу сущым в бедах, благочестно воспоим Параскеву всечестную: та бо житие оставльши тленное, и нетлеемое прият во веки. Сего ради славу обрете, чудес благодать, Божиим велением.

 Света Параскева

    Света Параскева била роден в Сърбия, близо до град Калиократия, в селището Епиват. Родителите ѝ били благочестиви хора, които твърдо изпълнявали Божиите заповеди и били известни със своята благотворителност и милост. Освен дъщеря си Параскева имали и син. Него го изпратили да се учи в училище, а дъщерята я възпитавали в дома си. Братът наПараскева, когато достатъчно изучил Свещеното Писание, със съгласието на родителите, бил подстриган и получил името Ефимий. По–косно Ефимий станал епископ в Мадит, където приживе и след смъртта си извършил много преславни чудеса.

   След смъртта на родителите си Параскева започнала да води живот изпълнен със скръб и лишения.Усърдно подражавайки на живота на светиите тя умъртвавала тялото си с пост и бдения и го подчинявала на духа. Изгаряща от Божествено желание да живее за Господ, Параскева не пожелала дълго да живее в този смутен свят, изоставила всичко светско и отишла в Йорданската пустиня, където водила равноангелски живот. Подражавайки навиделия Бог пророк Илия и на Йоан Кръстител тя се хранила само с пустинни растения, всъщност, тя ги използвала в много малки количества и винаги след залез слънце. Постоянно отслабвайки физически от горещината или от студа тя постоянно насочвала вниманието си към Единния Бог, Който може да спаси смирените сърца, които търсят завет „от вятъра и бурите“ (Пс. 54:9). Кой е в състояние да сподели колко сълзи е проляла преподобната? Кой ще разкаже за нейните чести и постоянни вопли? Кой може да ни предаде нейните коленопреклонни молитви, нейните постоянни и различни подвизи? Само Всевиждащият Бог знае за подвизите напреподобната. Тя не се е ангажирала със светската суета, а се е грижила само за чистотата на своята душа, за отговорите пред бъдещия съд и за срещата с Небесния Младоженец. „де пасеш? де пладнуваш?“ (Песен на песните 1:6), – казвала преподобна Параскева и постоянно пазила в ума си израза от Песен на песните: „кажи ми ти, кого обича душата ми“ (Песен на песните 1:6). Тя се грижела предимно за украсата на своя светилник и да може заедно с мъдрите деви да посрещне Небесния Младоженец, да чуе сладкия Му глас и да се наслади на съзерцанието на Неговата красота. „Когато ще дойда и се ява пред лицето Божие!“ (Пс. 41:3), – постоянно си повтаряла светицата.

   Когато преподобна Параскева живяла в пустинята лукавият враг ѝ завидял за добродетелта и се опитвал по всякакъв начин, чрез мечти и призраци, да я уплаши. Превръщайки се многократно в различни зверове, той желаел да уплаши светицата, да ѝ постави препядствия пред подвизите ѝ. Но добрата Христова невеста Параскева била избрала: „Господ е мое упование;“ (Пс. 90:9), – с Неговата помощ и с Неговия кръстен знак тя прогонвала враговете и разкъсвала, все едно паяжина, всички дяволски замисли, и накрая, напълно стъпкала дявола. Светицата, независимо от женската си природа, имала мъжки разум и победила дявола, както Давид – Голиат. След като разкрасила душата си с толкова подвизи и добродетели, Параскева станала обична Христова невеста. Върху нея се изпълнили пророческите слова: „И силно ще пожелае Царят твоята красота“ (Пс. 44:12). И така, Този Цар се вселил в нея заедно с Отец и Свети Дух и пребивавал в нея, както и в Своята Църква, защото света Параскева запазила душата си чиста от гняв и сквернота и станала Църква на живия Бог.

   Веднъж, през нощта, след като Параскева живяла дълго в пустинята, и по своя всекидневен начин с умиление въздигала ръце към небето, тя видяла Ангел Божий, който застанал пред нея във вид на млад юноша и ѝ казал: „Остави пустинята и се върни в отечеството си, защото ти предстои да изоставиш тялото си, а душата ти ще се отправи при Бог.“

Преподобната, след като осмислила видяното разбрала, че в това видение се крие Божията воля и се зарадвала, че е близо времето за раздяла с тялото, но ѝ било мъчно да се раздели с пустинното уединение, защото нищо не очиства душата така и не я приближава до Първообраза, както пустинята и безмълвието. Но подчинявайки се на небесната воля, преподобната напуснала пустинята и отишла в отечеството си. Първо посетила царствения град Константинопол и отишла в прекрасния храм Премъдрост Божия и Влахернската църква, където се поклонила чудотворната икона на Божията Майка. После заминала за родния си Епиват, където живяла известно време без да променя пустинния си подвиг – пост и молитва.

   Когато настанало времето ѝ да отиде при Бог, Параскева се помолила усърдно за себе си и за целия свят и по време на молитвата предала блаженната си душа Богу. Вярващите християни погребали тялото ѝ според християнския обичай, но не на общото гробище, а като тяло на странница, без да се знае откъде идва.

   Бог пожелал да прослави Своята угодница и след няколко години разкрил мощите ѝ при следващите обстоятелства.

   Близо до мястото, където била погребана блажената, се подвизавал на стълб, в подвига на безмълвието, някой си стълбник. Случило се така, че вълните изхвърлили тялото на някакъв си корабособственик, който по време на плаване се разболял и починал. От трупа му се носела такава удушаваща смрад, че по този път не можело да се минава. Дори стълбникът не можел да понесе смрадта и бил принуден да напусне стълба. Казал на някои си миряни да изкопаят дълбока яма в която да заровят миришещото тяло. Когато работниците копаели ямата, то според Божията воля, те открили в земята нетленно тяло и много се учудили. Но понеже били неопитни и неуки те не обърнали никакво внимание на станалото и се отнесли към нетленното тяло като към нещо незначително. Помежду си те разсъждавали:

   – Ако това тяло е свето, то Бог би го разкрил чрез някакви чудеса.

   С подобни мисли те отново засипали нетленното тяло с земя, като хвърлили там и смърдящия труп и си отишли по домовете. Когато настъпила нощта, един от тях, някой си Георги, който бил благочестив човек, се молил на Бог в дома си. Когато заспал на разсъмване, в съня си видял царица, която седяла на пресветъл престол, а около нея стояли много светли воини. Обзет от страх и, неможейки да съзерцава това царско величие и слава, Георги паднал на земята. Тогава един от светлите воини, хванал Георги под ръка, изправил го и му казал:

   – Георги, защо така пренебрегнахте тялото на преподобна Параскева? Защо заедно с нея поставихте вонящия труп? Веднага вземете тялото на преподобната и го положете в достойно място, защото Бог пожела да прослави на земята името на Своята робиня.

   Също така и светлата царица му казала:

   – Побързай да извадиш мощите ми и ги постави на достойно място, защото не мога повече да понасям вонята на този труп. И аз съм човек и моята родина е Епиват, където и вие живеете днес.

   През същата нощ подобно видение имала и една благочестива жена, която била назована Ефимия. На следващата сутрин двамата разказали пред хората, какво били видяли през нощта. Когато чули разказа, благочестиви хора, със запалени свещи се отправили към мощите на преподобна Параскева, изкопали ги с благоговение и се отнасяли към тях все едно, че вадят бизценно съкровище. Тържествено, светите мощи били положени в църквата на всехвалните апостоли Петър и Павел в Епиват, където чрез молитвите на света Параскева мнозина болни получили изцеление – слепите проглеждали, недъгавите прохождали, болни и обзети от бяс получавали здраве. През 1238 г, кръстоносците (католици), управлявяли Цариград. Тогава най – благочестивият цар Йоан Асен, крал на българите и сърбите, научил къде се пазят мощите на преподобна Параскева. Той поръчал на блажени Марк, митрополит на Българския Переяслав (селище, което се намирало на 85 км от Киев, център на културна и просветна дейност за цяла Русия, Беларусия и Украина). С много епископи и свещеници те пренесли честните мощи на преподобната в българската столица – Търново. Светите мощи били положени в придворната църква, където давали изцеление на всички, които подхождали с вяра.

   След известно време, според Божия промисъл, мюсюлманите постепенно завзели цялата Гръцка империя и заедно с това покорили Българската и Сръбската земя. Завоеванието станало през XIV в., по времето на султан Баязид. Когато превзел българския град Търново, всички църковни ценности били разграбени. Светите мощти на Параскева, облечени само в  конопена дреха, били пренесени във Влахия. След като турците завзели и Влахия през 1396 г., по молбите  на сръбската кралица пред султана, светите мощи били пренесени в Белград. През 1521г., след като Сулейман II завзел отново Белград, той пак придобил мощите на пресвета Параскева. Заповядал мощите ѝ да бъдат пренесени в Константинопол и да бъдат поставени в неговите покои. И това ценно съкровище не било погубено, защото чудесата, които правела преподобната, я прославяли не само сред християните, но и сред мюсюлманите. Турците, уплашени и смутени, да не би вярата в чудодейните възмождности на пресветата да разколебае тяхната вяра решили да ги покрият. Благодаря грижите на православните Констанополски християни, мощити на света Параскева били положени в патриаршеската катедрала.

  

 

    Тропарь, глас 4:

Пустынное и безмолвное житие возлюбивши, и во след Христа Жениха твоего усердно потекши, и Того благое иго во юности твоей вземши, крестным знамением к мысленным врагом мужески вооружившися, постническими подвиги, постом и молитвами и слезными каплями, углие страстей угасила еси, достославная Параскево: и ныне в небеснем чертозе с мудрыми девами предстоящи Христу, моли о нас, почитающих честную память твою.

Кондак, глас 6:

Святую вси заступницу сущым в бедах, благочестно воспоим Параскеву всечестную: та бо житие оставльши тленное, и нетлеемое прият во веки. Сего ради славу обрете, чудес благодать, Божиим велением.