Църквата празнува събора на 70 – те апостоли

4 януари (на 31 октомври на мнозина от тях)

 

   Православната Църква утвърждава честването на празника на седемдесетте апостоли за да покаже равенството между тях и за да предпази от търсене на различия в почитта към тях. Те били избрани от Господ Иисус Христос да проповядват благата вест на Евангелието по цялата вселена.

   Повечето от имената на седемдесетте апостоли не се споменават в Новия Завет, а са известни единствено от Свещеното Предание. Изключение правят само първите седем дякони, избрани от дванадесетте апостоли, посочени в апостолските предания. Но те никъде не са споменати пряко като апостоли.

   Евангелист Лука съобщава, че Господ „избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място, където Сам щеше да отиде“ (Лук. 10:1).

   Ето какво пише Евсевий, епископ на Кесарийска Палестина: „Имената на апостолите на Спасителя са известни на всички от Евангелието, но никъде няма списък на седемдесетте ученици ... Като поразмислиш, ще видиш, че Христос е имал повече от седемдесет ученика.“

   Имената на седемдесетте апостоли не са посочени в Новия Завет. Списъкът на седемдесетте апостоли, назовани в православния месецеслов е бил съставен през V – VI в. Към седемдесетте преданието присъединява и евангелистите Марк и Лука, а също така към „седемдесетте апостоли“ са били добавени и мнозина, които били кръстени по–късно (предимно ученици на апостол Павел) заради техните мисионерски подвизи.

   Много от лицата включени в списъка на седемдесетте апостоли не влизат в числото на 70–те ученици, които били непосредствено избрани от Иисус, понеже техните имена се споменават в по-късни текстове на Новия Завет (например, за обръщането на Варнава споменава книгата Деяния (Деян. 4:36–37), Аполос пристигнал от Александрия по време на пътешествията на апостол Павел (Деян. 18:24–25), Онисима бил обърнат в християнство от апостол Павел (Флм. 1:10) и др.). Отъждествяването им със седемдесетте ученици, избрани от Христос означава, че Църквата е видяла в тяхното служение продължение на онази мисия, на която Иисус изпратил и 12–те и 70–те апостоли.

    Несъвпаденията на изброените имена на 70–те апостоли в древните списъци са обусловени от някои различия в православните ботослужебни книги – Апостол и Минеи. Позовавайки се на Свещеното Писание, на преданията на светите отци и на трудовете на древните църковни автори били определени имената на благовестителите, които Църквата чества като Събор на 70–те апостоли.

 

   Чети – Минеи посочват следните имена: Праведен Иаков, брат Господен; евангелист Марк; евангелист Лука; Клеопа, брат на Иосиф Обручник; Симеон, син на Клеопа; Варнава; Иосиф, или Иосия, наричан Варсава или Иуста; Фадей; Ананий; архидякон Стефан; Филип; Прохор; Никанор; Тимон; Пармен; Тимотей; Тит; Филимон; Онисим; Епафрас; Архип; Сила; Силуан; Крискент, или Криск; Крисп; Епенет; Андроник; Стахий; Амилий; Урван; Наркис; Апелий, или Апел; Аристовул; Иродион, или Родион; Агав; Руф; Асинкрит; Флегонт; Ерма; Патров; Ермий; Лин; Гаий; Филолог; Лукий; Иасон; Сосипатър; Олимпан, или Олимп; Тертий; Ераст; Куарт, или Кварт; Евод; Онисифор; Климент, или Клим; Сосфен; Аполос; Тихик; Епафродит; Карп; Кодрат; Марк, той е и Иоан; Зина; Аристарх; Пуд; Трофим; Марк, племенник на Варнава; Артем; Акила; Фортунат; Ахаик. Свети Димитрий Ростовски е внесъл в списъка още две имена – Дионисий Ареопагит и Симеон,наричан Нигер.

  

След слизането на Свети Дух 70–те апостоли проповядвали в различни страни, някои от тях придружавали апостолите от избраните дванадесет, например апостолите Марк и Лука били причислени и към апостолите от 70–те и по-късно били придружавани в проповедническите си пътешествия от ученици от 70–те. Ученик на Апостол Павел бил Тимотей, ученик на евангелист Иоан Богослов бил свети Прохор и т. н. Много от тях станали затворници за Христос, а мнозина от тях приели венеца на мъченическата смърт.

   Съборната памет на седемдесетте апостоли Православната Църква чества на 4 януари (по юлианския календар). Всеки от 70–те апостоли има и отделни дати, в които се отбелязва неговата памет. В древните месецеслови това празненство се среща рядко.