21 ноември
Проповед на светителя Лука (Войно–Ясеницкий)
От статистически данни за хора, които са достигнали до много дълбока старост научаваме, че особено преобладават, живеещите сред високите Кавказки планини и Азербаджан и по други високи планини. В наши дни някъде в Азербайджан живее необикновен старец, който е достигнал до 150 г., а там живеят доста столетници.
С какво да се обясни влиянието на високите планини върху дълголетието на хората?
Несъмненно, в голяма степен за това допринася, че планинците през целия си живот дишат най–чист въздух и се хранят предимно с млечни продукти и месо от здрави овце.
А в огромните градове, където населението достига милиони, хората съвсем не дишат здрав въздух, там той съдържа миазми на всички заразни болести и често живеят в квартири и домове, които са заразени с туберкулозни бактерии, които много трудно се унищожават. Огромните многоетажни домове, преграждат пътя на живителните слънчеви лъчи. И храната на огромните градове е значително по–лоша, отколкото храната на жителите от високите планини.
Затова е напълно разбираемо, защо животът на обитателите на големите градове е значително по–кратък от живота на планинците и дори и от селяните, които живеят в здрави и светли села.
Но не само животът на тялото е важен за нас, но извънредни важни са и условията, в които се развива духовният живот на децата, юношите и младежите, важни са и влиянието на обществената среда, в която израстват. От примера на родителите и другите близки хора, понякога изцяло зависи духовният ръст на децата и младежите от двата пола. Нравствено и духовно загиват децата на пияниците, крадците и бандитите, чийто пример на живот е още по–гибелен от бацилите и микробите на всички заразни болести.
Децата са много впечатлителни и всичко, което виждат и чуват около себе си, оставя дълбок отпечатък в техните умове и сърца.
Всичко, което казах досега, макар и да не са могли ясно да изразят с думи, много добре са разбирали със своите чисти сърца родителите на Пресвета Богородица, праведните Иоаким и Анна и мъдро се погрижили да поставят тяхната Малка Дъщеря Мария в най–благоприятни условия за възпитание в святост, чистота и страх Божи.
Колкото и да им било трудно да се разделят с дарената им от Бог Малка Мария, след десетки години бездетие, те Я отвели в Божия Дом. Посрещнал Я свещеник Захария, бъдещият баща на Иоан Предтеча и, по Божие внушение, се осмелил на нечувано дело – той Я въвел не само в светилището на храма, където влизали само свещеници, а дори в най–светата му част, която била отделена с тежка завеса и се наричала Святая Светих, в която само веднъж в годината можел да влезе първосвещеникът с жертвена кръв.
Там някога стояла най–великата светиня – ковчегът на Завета, който съдържал скрижалите, получени от Бог на Синайската планина от пророк Моисеи, прорастналият жезъл на Аарон и съд с манна. Окончателната му съдба (на ковчега на Завета) е неизвестна, но най–вероятно, той е разрушен заедно с разрушаването на първия Иерусалимски храм от Новуходоносор.
Малката Пресвета Дева Мария получила разрешение от свещеника Захария всеки ден да влиза в Святая Светих и там да се моли на Бог сред невидимото присъствие на Божиите Ангели. Тя живяла в една от малките стаички, които били пристроени отвън към стените на храма. В тези малки стаички живели хора, които били посветили себе си на Бог; също така там живяли и недъгави нещастници, които имали нужда от грижи. На тези нещастници през всичките си дни служила Пресвета Богородица, живеейки сред тях – служила им чрез Своите грижи, чрез Своята любов.
За тези дела на милосърдие Тя била обкръжена от любовта на обгрижваните и в тази атмосфера на любов Тя живяла дванадесет години. Всеки ден Тя дълго се молила в храма и там вдъхвала угодния на Бога аромат от молитвите на многочисления народ и от дима на благовонията, изгаряни на кадилния олтар. Светата и чиста атмосфера на храма била също толкова благоприятна за Нейния духовен растеж, както чистият въздух на високите планини за телесното здраве и дълголетието на планинците. Не хора с нечисти и зли сърца, а са Я обграждали хора добри и богобоязливи и съставяли Нейната обществена среда, благословена от Бог.
В нея израствала Светата Отроковица Мария и разцъфтявала като разкошен цвят, благоухаещ пред Бога и хората. В нея Тя получила всичиките предпоставки да стане впоследствие по–чтима от Херувимите и несравнено по–славна от Серафимите.
И вие ближни и любими християни, винаги си спомняйте светите и праведни Иоаким и Анна, които толкова премъдро възпитавали своята дадена им от Бога Дъщеря.
Старайте се да създадете и за своите деца благоприятни условия да израстнат в святост, правда и доброта.
Самият наш Господ Иисус Христос, Слънце на правдата, да ви помогне в това угодно за Него дело.
Амин. 1958 г.
