×

Внимание

JFolder: :files: Пътят не е папка. Път: /home/ikonata/public_html/images/tainstva/blagodaten-ogan
×

Забележка

There was a problem rendering your image gallery. Please make sure that the folder you are using in the Simple Image Gallery plugin tags exists and contains valid image files. The plugin could not locate the folder: images/tainstva/blagodaten-ogan
×

Грешка

[SIGPLUS_EXCEPTION_SOURCE] Image source is expected to be a full URL or a path relative to the image base folder specified in the back-end but tainstva/blagodaten-ogan is neither a URL nor a relative path to an existing file or folder.

ЧУДОТО НА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН

Нашият Господ Иисус Христос е умрял на Кръста, бил е погребан в гроб, който бил притежание на Никодим и възкръснал в третия ден след Своята кончина. Къде се е намирала планината Голгота – мястото на страданията на Спасителя и къде е мястото на Неговото погребение? Според Свещеното предание, скалата Голгота, която съществува и до ден днешен, и на която бил разпънат Христос, се намирала непосредствено извън стените на тогавашен Йерусалим. Светата гробница – пещерата в която се намирало тялото на Спасителя в продължение на три дни, била изсечена в неголяма скала, разположена на десетина метра от Голгота. Според вътрешната си уредба, светата гробница имала две помещения – отдалеченото, което само по себе си се оприличавало на погребална камера – аркосалий (каменно погребално ложе) – и входно помещение. През IV в. по заповед на равноапостолна Елена над голгота и Светата Гробница бил изграден великолепен храм – Базилика, при чието изграждане и Голгота и Светата Гробница били затворени под нейните сводове. До наши дни Базиликата е била преустройвана няколко пъти, дори е била разрушена през 614 г., но после е била възстановена – днес е известна като Храм Гроб Господен в Йерусалим.

 БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН  Непосредствено над погребалната пещера на Спасителя, още в древността, е бил изграден специален параклис – Кувуклия. Думата „Кувуклия“ означава „царска спалня“. Това название за гроб на земята се използва единствено само за Храма Гроб Господен, където „Царят на царстващите и Господ на господстващите“ е бил положен за тридневен сън. Тук Той възкръснал, първенец сред мъртвите, като ни е отворил пътя към Възкресението. Съвременната Кувуклия е параклис с размери около осем метра дължина и шест метра ширина, разположен под сводовете на Храма Гроб Господен. Както и в евангелските времена Гробът Господен, Светата Гробница, се състои от две помещения, малко – „погребална камера“е с размери 2,07x1,93 метра, което почти наполовина е заето от каменно ложе – аркосалий и входно помещение, наричано ангелски олтар, с размери 3,4х3,9 метра. В средата на ангелския олтар се намира пиедестал с част от камъка, когото навремето Ангел отместил от входа на Светата Гробница и, на който той седял, обръщайки се към жените мироносци.

{gallery}tainstva/blagodaten-ogan{/gallery}

Съвременният Храм Гроб Господен е огромен архитектурен комплекс, който включва Голгота, мястото на Разпятието, ротонда – архитектурна постройка с огромен купол, под който непосредствено се намират Кувуклия, Кафоликон или съборен Храм, който е катедрален за Йерусалимските патриарси, а също така там се намира и подземната църква Откриване на Животворящия Кръст, храмът на светата равноапостолна Елена, в комплекса са разположени и няколко странични олтари – малки храмове със свои собствени престоли. На територията на Храм Гроб Господен са разположени и няколко действащи манастири, много спомагателни помещения, галерии и т. н. Различните части на храма принадлежат на няколко християнски изповедания. Например, францисканската църква и олтарът на гвоздеите принадлежат на католическия орден на св. Франциск, храмът на равноапостолна Елена  и страничния олтар „Три Марии“, са притежание на Арменската апостолска църква, могилата на Йосиф Ариматейски и олтарът на западната част на Кувуклия се обслужват от Етиопската (Копската) църква, но главните светини – Голгота, Кувуклия, Кафоликон, както и общото ръководство на службите в Храма принадлежат на Йерусалимската Православна Църква. От времената, когато Йерусалим станал притежание на православните християни, Храмът Гроб Господен се намира в границите на града, който бил ограден от султан Сулейман с висока квадратна стена, като дължината на всяка една от страните, била равна точно на един километър.

   От древността е известно Чудото със спускането на Благодатния Огън на Гроба Господен. Слезлият Огън притежава уникални свойства – той не изгаря предметите в първите минути. Заповядвайки на Огъня да слезе, Господ свидетелства за Своето Възкресение. Първи свидетел на слизането на Благодатната Светлина на Гроба Господен станал, според свидетелствата на светите отци, апостол Петър. След като дотичал до Гроба, след известието за Възкресението на Спасителя, той, освен погребалните пелени, както четем в Евангелието, видял в Гробницата удивителна светлина. „Като видял това, Петър повярвал. Той видял това не само с осезаемите си очи, но и с високия си апостолски ум – Гробът бил изпълнен със светлина, макар и да била нощ, той я видял вътрешно по два различни начини – чувствено и душевно“. Така ни съобщава за събитието светителят Григорий Ниски. Най – ранното писмено свидетелство на очевидец на явяването на Благодатния Огън на Гроба Господен се отнася до IV в. и е запазено от църковния историк Евсевий Памфил.

   Независимо, че според множество свидетелства, както древни, така и съвременни, появата на Божествената светлина може да се наблюдава в Храма Гроб Господен в продължение на цялата година, но най–известното и впечатляващото е чудното слизане на Благодатния огън в навечерието на празника Светло Христово Възкресение на Велика събота. В продължение на практическото съществуване на християнството това чудно явление се наблюдава всяка година както от православните християни, така и от представителите на други християнски вероизповедания (католици, арменци, копти и др.), а също така и от представители на нехристиянските религии.

   За да присъстват на чудото на слизането на Благодатния Огън, хората започват да се събират около Гроба Господен още от Велики петък. Мнозина остават тук веднага след литийното шествие, което се извършва в памет на този ден. Самото слизане на благодатния Огън става на Велика събота през деня. Храмът Гроб Господен е изпълнен така, че хората в Събота сутринта стоят плътно един до друг, дори и в най–отдалечените места в Храма. Които не успеят да влязат в Храма, изпълват площада и цялата прилежаща територия. По най–скромни сметки, Храмът Гроб Господен събира около 20 хил. човека, а площадът и прилежащите до Храма места още около 50 хил. души. На Велика събота и Храмът, и площада, и прилежащите места са изпълнени с хора, които очакват слизането на благодатния Огън. Така е било, според описание на поклонници и преди сто, и преди двеста, и преди деветстотин години. Едно от най–древните описания на слизането на Благодатния Огън принадлежи на игумен Даниил, който посетил светата Гробница през 1106–1107 г. Ето как той описва събитието:

   „И когато настъпи седмият час в събота (около 12–13 ч. съвременно време – авт.) кралят Балдуин тръгна (тогава Храмът принадлежал на кръстоносците – авт.) от своя дом с войската си към Гроба Господен, всички вървяха пеша. Кралят изпрати вестоноци в метоха на манастира Сава Освещени и повика игумена и монасите и те тръгнаха към Гроба и аз, слабият, тръгнах с тях. Отидохме при краля и му се поклонихме. Тогава и той се поклони на игумена и монасите, и заповяда на игумена на манастирира на Сава и на мен, слабия, да вървим близо до него, а на войската си заповяда да върви след него. И стигнахме до западните двери на Храма Възкресение (Храмът тогава изглеждал различно от сега – авт.). И множество хора се струпаха пред църковните двери и не можеха да влязат в Храма. Тогава крал Балдуин заповяда на своите воини със сила да разгонят хората и сред тълпата бе прокаран път, като улица, до самия Гроб. Отидохме до източните двери на Гроба Господен, кралят вървеше отпред и застана на своето място, от дясната страна до оградата на великия олтар, срещу източните двери и дверите на Гроба. Тук се намираше мястото на краля, създадено на възвишение. Кралят заповяда на игумена на манастира на Сава да застане със своите монаси и православни свещеници над Гроба. На мен, слабия, заповяда да застана високо, над самите двери на Гробницата, срещу великия олтар, за да мога да виждам дверите на Гробницата. Дверите на гроба, всичките три (в съвременната Кувуклия вратата е една – авт.), бяха запечатани с царски печат.

   Католическите свещеници стояха във великия олтар. И като настъпи осмият час от деня, започнаха служба над Гроба православните свещеници, тук бяха и всички духовни мъже и много пустинници. Католиците във великия олтар започнаха да врещят по своему. Така пяха всички, а аз стоях и прилежно гледах дверите на Гробницата. И като започнаха да четат паремиите на Велика събота, на първото четене на паремиите от великия олтар излязоха един епископ с един дякон, отидоха до вратите на Гробницата, погледнаха в Гроба през прорязания кръст на вратата и като не видяха светлина в Гроба се върнаха обратно. И когато започнанаха да четат шестата паремия, същият епископ отново отиде до дверите на Гробницата и нищо не видя. Тогава всички хора заплакаха със сълзи: „Кирие, елейсон“ – което значи „Господи, помилуй!“. И когато мина деветият час и започнаха да пеят песента „Господу поем“, тогава внезапно от изток се появи малък облак и застана над непокритата част от Храма, над Гроба заваля слаб дъжд и много ни намокри, нас, които стояхме около Гроба. Тогава и засия светлина в светия Гроб, от Гроба ярко блестеше.

   Дойде епископът с четирима дякони, отвори дверите на Гробницата, взе свещта от краля, влезе в Гробницата, запали първо кралската свещ от светата светлина, изнесе от Гробницата тази свещ и я подаде в ръцете на самия крал. Кралят застана на своето място, като държеше свещта с велика радост.

   От свещта на краля ние запалихме своите свещи, а от нашите свещи, всички хора запалиха своите свещи. Светият огън не е такъв, какъвто е земният огън, но е чуден, свети иначе, пламъкът му е червен, като киновар, свети неизказано.“

   И днес процедурата е почти същата. Само съвременният храм няма отвор в купола, рицарската стража е сменена от израелска полиция и турска стража. Входът в съвременния Храм не е от източната, а от южната страна и сега католиците при слизането на Благодатния Огън не участват, а присъстват на това. Както историческата, така и съвременната практики  свидетелстват, че при слизането на Огъня е необходимо да присъстват три групи участници.

   Преди всичко – Патриархът на Йерусалимската Православна Църква или по негова благословия един от архиереите на Йерусалимския патриархат (както е било през 1999 и 2000 години, когато Огънят е приемал Пазителят на Гроба митрополит Даниил). Само по молитвите на този задължителен участник в тайнството на Благодатния Огън става чудото с неговото слизане. Този опит е проверен през столетията. През 1578 г., при смяна на турския градоначалник на Йерусалим, арменските свещеници се договорили с новия градоначалник да прехвърли правото за получаване на Благодатния Огън на представител на Арменската църква, вместо, както е било дотогава – от Йерусалимския Православен Патриарх.

   През 1579 г. Православният Патриарх заедно със свещенослужителите дори не били допуснати в Храма Гроб Господен. Те останали пред затворените врати на Храма, от външната страна. Арменските свещенослужители влезли в Кувуклия и започнали молитвено да призовават Господ да изпрати Небесния Огън. Но молитвите им не били чути. Стоящите пред затворените врати на Храма Православни свещеници също се обърнали с молитви към Господ. Внезапно се чул шум, колоната, която се намирала вляво от затворените двери се пропукала и от нея излязъл Огънят и запалил свещта в ръцете на Йерусалимския Патриарх. С велика радост Православното свещеничество влязло в Храма (турците веднага изгонили арменските свещеници от Кувуклия) и въздало слава на Господ. Следите от слизането на Огъня могат да се видят и досега на една от колоните, разположени вляво от входа.

   От 1579 г. повече никой не оспорвал и не правил опити да получи Благодатния Огън, заобикаляйки Йерусалимския Православен Патриарх. Представители на други християнски изповедания задължително присъстват в Храма на Велика събота, но получават Огъня от ръцете на Православния Патриарх.

   Задължителни участници в тайнството Слизане на Благодатния Огън се явяват игуменът и монасите от лаврата на преподобни Сава Освещени. От всички древни манастири в Юдейската пустиня, процъфтяващи някога с велики подвижници, в първоначалния си вид се е запазила само тази лавра, която се намира на седемнадесет километра от Йерусалим, в долината Кедрон, близо до Мъртво море. През 614 г., по време на нашествието на шах Хесрой, персите избили в манастира четиринадесет хиляди иноци. В съвременният манастир живеят четиринадесет монаси, включвайки и двама руснаци. Но присъствието на игумена на манастира и монасите е било задължително, както по време на поклонничеството на игумена Даниил, така и за слизането на Огъня в съвременно време.

   И накрая, третата група задължителни участници са местните православни араби. На Велика събота – двайсет-трийсет минути след запечатването на Кувуклия – с викове, тропот, барабанен бой, танци и яздейки един върху друг в Храма се втурват православните арабски младежи. Няма данни кога е установена тази традиция. Възгласите и песните на арабските младежи са древни молитви на арабски език – обръщения към Христос и Божията Майка, от Която молят да измоли от Сина Си да спусне Благодатния Огън и към свети Георги Победоносец, който е особено почитан в православния Изток. Младите православни арабски младежи гръмко възкликват, буквално извикват, че те са „най-източните, най-православните, живеещи там, където изгрява слънцето, които са донесли със себе си свещи за да се запали Огънят“. Според устни предания, през годините на британското владичество над Йерусалим (1918–1947), веднъж английският губернатор се опитал да забрани „дивашките“ танци. Йерусалимският Патриарх се молил два часа – Огънят не слизал. Тогава, по своя воля, Патриархът се разпоредил да бъдат пуснати арабските младежи. След като изпълнили техния ритуал, Огънят слязъл. Всички тези групи задължително участват в съвременната лития (молитвена процесия) на Благодатния Огън.

   В наши дни Благодатният Огън обикновено слиза в часовете между 13 и 15 йерусалимско време. Някъде в около десет часа на Велика събота се гасят всички свещи и кандила в огромния комплекс на Храма. След това се проверява Кувуклия за наличие на източник на огън и входът на Кувуклия се запечатва с голям восъчен печат. На големия восъчен печат свои лични печати поставят осъществилите проверката представители на кметството на Йерусалим, турската страж, израелската полиция и др. След това ставаш свидетел на чудното явление. Отначало рядко, след това все по-силно и по-силно цялото въздушно пространство на Храма се пронизва от светлинни припламвания, от проблясци на светлина. Отначало припламванията са със синкав цвят и яркостта и размерите им нарастват вълнообразно. След не дълго време след запечатването на Кувуклия младите православни араби, както вече бе споменато, започват да възнасят своите молитви към Христос, към Пресвета Богородица и към свети Георги за да получат дара Благодатен Огън. Техните емоционални молитви, възгласи и танци, съпроводени с удари по барабани, се изпълняват в непосредствена близост до Кувуклия в продължение на 20 – 30 минути. Известно време след това, като правило, около тринадесетия час, започва литията за измолване на Благодатния Огън – шествие което тръгва от олтара на Кафоликон, продължава през целия Храм, стига до ротондата и се правят три обиколки на Кувуклия. Най-отпред се носят дванадесет хоругви, след тях вървят деца с ветрила, следвани от кръстоносец–клирик и накрая върви лично Блаженият Йерусалимски Патриарх. В шествието участват и игумена с монасите от манастира на Сава Освещени. Патриархът се спира пред самия вход на Кувуклия и го събличат – от него свалят празничните одежди и той остава само в бял подрастник. Понякога обискират Патриарха. Макар това да не се прави задължително всеки път, представителите на властта могат всеки път да се възползват от това право, което се е случвало не веднъж в миналото. Това зависи от благоразположението на властта в Йерусалим – ако управникът мрази християните, то може и да го обискират. Патриархът влиза в Кувуклия облечен само в подрастник. Сега всичко зависи от него и от неговата тайна коленопреклонна молитва. Напрежението достига до най-връхната си точка, мнозина от събралите се са обзети от съмнение, че заради техните грехове, великото чудо може и да не се сътвори. След като Патриархът влезе в Кувуклия интензивността и честотата на синкавите светлинни проблясвания нараства. Някои се опитват да обяснят синкавите мълнии с оправдание за „гръцки хитрости“, макар, че през последните почти петдесет години юдеите участват и в запечатването на Кувуклия и в претърсването на Йерусалимския Патриарх.

   Трябва да се каже малко и за витаещите сред атеистите предположения за фалшификации. Работата е там, че земята, на която е построен Храмът, принадлежи на турско семейство. Всяка сутрин се извършва интересен ритуал – стоящите пред главните порти свещените очакват отварянето на Храма, връчват установената много отдавна арендна такса и след това, съпроводени от членове на турското семейство, влизат в Храма. Всяко шествие в Храма, например литийното по време на Пасха около Кувуклия, става само в съпровод на гавази – турци, които охраняват процесиите от провокации на мюсюлмани и юдеи. Преди Йерусалимският Патриарх да влезе в Кувуклия, тя стои запечатана, под надзора на двама турски стражи и израелски полицаи. На Велика събота, както вече бе казано, преди Патриархът да влезе в Кувуклия го събличат и претърсват, макар и не винаги. Целостта на печатите на входните двери в Кувуклия се проверява, преди Йерусалимският Патриарх и арменските свещеници да влязат в нея. За получаване на Огъня в Кувуклия влизат двама – Йерусалимският Патриарх и представител на Арменската църква. Представителят на Арменската църква, който влиза заедно с Йерусалимския Патриарх в Кувуклия да получат огъня, остава в страничния олтар наричан Ангелски, вижда всички действия и практически може да се намеси. Но той не го прави. Само е наблюдател. Като се има предвид почти двухилядогодишният интерес на не християнските изповедания да разобличат това Велико Чудо или поне веднъж, в една година, да провалят появата на Благодатния Огън, версията за фалшификация може само да предизвика усмивки в жителите на Йерусалим. Дори арабите–мюсюлмани, които считат за необходимост да внесат в домовете си Благодатния Огън, ще приемат за лъжа всяка мисъл за фалшификация. Сред тях съществува поверието, че в годината когато Огънят не слезе, ще настъпи краят на света. Въпросът по какъв начин слиза Благодатният Огън върху тридневното ложе на Спасителя, отдавна интересува любознателните. Съществуват вековни преки свидетелства как се запалва Светият Огън. В послание на Арета, митрополит на Кападокийска Кесария, към емира на Дамаск (начало на X в.) е написано: „Тогава внезапно се появява мълния и кандилата се запалват, от тази светлина взимат всички жители на Йерусалим и запалват огън“. Константинополският клирик Никита е писал (947 г.): „Около шестия час на деня, взирайки се в Божествения Гроб на Спасителя, Арихиепископът видял Божествената поява на светлина, защото чрез страничния олтар на Ангела му е достъпен входът към вратата. Преценявайки времето, в което тази светлина се прехвърля върху многосвещниците, които се намират в светата Божия църква, още не излязъл от Гроба, можело да се види как цялата Божия църква се изпълнила с невиждана Божествена светлина.“ Трифон Коробейников е писал (1585 г.): „И тогава всички хора гледат благодатта Божия, дошла от небесата върху Гроба Господен, на движещия се Огън върху плочата на Гроба Господен като мълния и се виждат всякакви цветове. Патриархът пристъпва към Гроба Господен, държейки в изправена ръка свещ и от Гроба Господен слиза Огън върху ръката и свещта. Тогава и християнските кандила, които са над Гроба Господен сами се запалват“. Йеромонах Милетий посетил като поклонник Светата Земя през 1793–1794 г. преразказва разказа на архиепископ Мисаил, епитроп на Йерусалимския Патриарх, който много години е получавал Светия Огън. „Когато вляза, – разказвал той, – вътре в Светия Гроб, виждам на гробния капак блестящи светлинки, подобни на разсипани малки блестящи бисери с различни цветове – сини, бели, ярко червени и др., които после се събират, стават червени и след известно време се превръщат в огън; но този огън определено време, колкото да се каже без да се бърза четиридесет пъти „Господи помилуй“ не пари и от този огън, подготвените предварително кандила и свещи, се самозапалват.“

   Всички посочен източници споменават за сгъстяването на течните дребни капки „огнен бисер“, което се случва непосредствено върху ложето – аркосалия на Светия Гроб, след като над Кувуклия е изграден купол. Също споменават за падане на дъждовни капки върху Кувуклия и в резултат на този ръмеж за поява на капаки върху Гроба Господен като „дребни бисерчета“, когато не е имало купол над Храма. Същевременно говорят за проблясъци на синкави мълнии, които предхождат слизането на Благодатния Огън. Двете посочени явления се случват едноверемнно с коленопреклонната молитва на Йерусалимския Патрарх и в наши дни. Неговата молитва води до запалването на Благодатния Огън от дребните течни капки съпътствани от синкави мълнии. Самозапалват се и фитилите на свещите и кандилата върху плочата на Светия Гроб. Също така е възможно да се самозапалват и фитилите на православните кандила, които висят около Кувуклия. Така е било и преди около две хиляди години, според описания на очевидци, така става чудото на слизане на Благодатния огън, според очевидци и днес. Нашият Господ Иисус Христос заповядва на Огъня да се възпламени от капчиците „дъжд“ върху плочана на Светата Гробница и на фитилите на православните кандила разположени около Кувуклия по молитвите на Йерусалимския Патриарх, като че ли да ни напимня всяка година на Велика събота, на нас грешните, за Своето Възкресение и победата си над ада. Но грешните хора, възприемат по различен начин факта на слизането на Благодатния Огън. На търсещите и съмнявящите се Господ свидетелства за истиността на Своето Възкресение именно на това място в Йерусалим в евангелските времена и ги укрепва във вярата им. На равнодушните и на тези, които не се стремят да се спасят и да живеят вечно, Господ свидетелства за Своето Възкресение и за предстоящия Страшен Съд. На Своите съзнателни противници Той свидетелства за Своята съзнателна победа над ада и вечните мъки, които очакват Неговите противници след Страшния Съд. Съответно по различен начин тълкуват факта на слизането на Огъня и различните религии. На практика всички християнски изповедания (в това число и католицизма до Великата Схизма през 1054 г., тоест преди отделянето на католицизма от Православието, са приемали непосредствено активно участие в литиите), присъстват в Храма и приемат Благодатния Огън от ръцете на Православния Йерусалимски Патриарх. Официално мюсюлманите не присъстват в Храма, но и не отричат факта на практическото слизане на Благодатния Огън, като почитат нашия Спасител Иисус Христос като един от своите Пророци. Фактът на слизането на Благодатния Огън и фактът на Христовото Възкресение отричат единствано само юдеите атеистите, именно те разпостраняват слухове, в това и число и медийните, за „хитростта“ на нечестивите свещеници. Официалните лица, които проверяват Кувуклия, които претърсват Патриарха се явяват гаранти, че няма никаква фалшификация. Засиленият контрол върху Йерусалим от страна на християнските, мюсюлманските и от представителите на еврейските власти е гаранция за ставащото чудо. Според израелските закони клеветниците могат могат да бъдат наказвани  със солидни глоби.

   При всички възможни варианти на ставащото чудо на Благодатния Огън остават абсолюдно необясними, от гледна точка на съвременната наука, следните явления.

  1. Наличието на неземна поява на мълнии, които съпровождат запалването на Благодатния Огън. Когато Патриархът влезе в Кувуклия се наблюдава необикновенно явление. В целия храм, но основно около Калифон и Кувуклия (над тях е разположен купол) започват да се появяват проблясъци на синкава светлина, която напомня зората, подобна на тази, която всеки е виждал във вечерното небе. Тези проблясъци на зорницата могат да се появят във всяка част на Храма. Проблясъците имат една характерна особеност – проблясва светлина без да има видим източник, никога тези проблясъци не ослепяват никого и също така липсва звуков съпровод (гръмотевица), характерни за обикновените мълнии. Всичко това създава в съвременните очевидци впечатлението, че източникът на възникване на мълнии се намира някъде извън пределите на нашия свят. За да могат да бъдът разграничени тези мълнии от проблясъците на фотоапаратите, в съвремието изобщо не е сложно. За да бъдат разграничени тези мълнии от светкавиците на фтоапаратите, М. Шугаев, когато снимал на своя фотоапарат очакването и слизането на Светия Огън, забелязъл резки разлики. Използвайки функциите преглед по кадър и стоп кадър, той лесно разграничил фотоапаратните светлинни пробясъци, които са кратки по време и имат бял цвят от припламването на зорницата, които по време са по–дълги и имат синкав цвят. Според свидетелствата на монасите, които изпълняват непосредствено послушание в служба на Кувуклия, припламванията могат да бъдат видени в Храма, не само на Велика събота. Но тогава са розови и по време по–кратки възпламенявания, а синкавите, които  по време са по–дълги и се случват в по–кратък интервал са само на Велика събота, някъде от около дванадесетия до шестнадесет–седемнадесетия час.
  2. Феноменът на поява на течни капки. Като начало трябва да отбележим, че непосредствената поява на „течни бисери“ върху Гробницата на Велика събота, могат да видят само свещенослужителите, които участват в литиите и официалните представители на Йерусалимската власт, които приемат участие в запечатването на Кувуклия и осигуряват реда. Достъпна информация може да се появи или от тези хора или от преразказите на техни близки. Като допълнение на посочените източници може да се възпозваме и от разказа на поклоника от XIX в., който взел интервю от Патриарха: „Откъде Ваше Блаженство, благоволихте да получите Огъня в Кувуклия?“ Престарелият архипастир, без да обръща внимание на смущаващия в моя тон въпрос, невъмутиво ми отговори (записах думите му буквално): „Аз, уважаеми господине, знайте, че без очила почти не виждам. Когато за първи път влязох в страничния олтар на Ангела и дверите се затвориха зад мен, там царуваше полумрак. Светлината едва проникваше през двете отверстия на ротондата на Светия Гроб, който също бе слабо осветяван отгоре. В границите на Светия Гроб аз не можех да разграничавам дали държа в ръцете си молитвеник или нещо друго. Едва–едва се забелязваше белезникаво петно върху черния фон на нощта – очевидно се белееше мраморната плоча на светия Гроб. Когато отворих молитвеника, за мое учудване, тексът стана напълно достъпен за моето зрение без да имам нужда от очила. Не бях успял да прочета с дълбоко душевно вълнение три – четири реда, когато погледнах към плочата, а тя все повече и повече започваше да се белее и то до такава степен, че започваха да се виждат и четирите ѝ краища и тогава забелязах, че въху нея се разсипват дребни „бисери“ с различни цветове, по точно е да се каже, като че ли скъпоценности с големина на глава на карфица и дори по–малки, а плочата започна да излъчва нещо подобно на светлина. Без да съзнавам започнах да събирам с памук като че ли скъпоценности, който първоначално започнаха да се сливат, подобно на капки масло и аз усетих в памука някаква топлина и напълно несъзнателно докоснах с памука фитила на свещта. Фитилът се възпламени подобно на барут и – свещта пламна и озаряваше трите образи на Възкресението, както озаряваше и лика на Божията Майка и всички метални кандила, които се намираха над Светия Гроб.“ (Нилус С. Святыня под спудом, Сергиев посад, 1911). Не съществуват официални документи за резултати от официални изследвания на химическия състав на капките. Неофициалните аналитични изследвания, правени от съвременни ентусиасти, твърдят, че „бисерите“ съдържат ефирно–маслени капки (аналогични съединения могат да имат растителен характер).
  3. Феномен е, че Огънят не пари и не изгаря, независимо, че излъчва толина. Обикновеният пламък от свещ има няколко стотин градуса топлина, близо до хиляда, по Целзий. Ако някой се опита да постави ръката си над такъв огън в продължение на пет секунди ще получи изгаряния. Космите по лицето ще се запалят или ще почнат да тлеят (брада, вежди, мигли). В Храма Гроб Господен, повече от десет хиляди човека запалват в продължение на две–три минути повече от двадесет хиляди снопа свещи (повечето от поклониците запалват по два три снопа свещи). Хората стоят притиснати един до друг. Обемът на Храма е ограничен. Опитайте се да запалите за няколко минути по обикновен начин повече от двадесет хиляди снопа свещи в плътно притискаща се навалица. Мисля, че повечето коси и части от дрехите на голяма част от жените задължително биха пламнали. При хилядаградусовата температура на огъня и двадесетте хиляди снопа свещи, които саизточници на топлина, в затворено помещение, биха предизвикали топлинни удари и припадаци, особено сред възрастните хора. Светият Огън притежава свойство, което го отличава от привичния за нас огън. Той не само не пари, но и не изгаря в продължение на време, достатъчно да се произнесе четиридесет пъти „Господи помилуй“ при непрекъснат допир на Огъня до човешкото лице (без да може да се отклонява ръката с горящи свещи от човешкото лице). Светият Огън топли, но не изгаря! Освен това трябва да се отбележи, че свещите лесно се запалват от Огъня и без да изгарят човека, Огънят се разпостранява из Храма като запалва свещите – една от друга. От Патриаршеските свещи в продължение на няколко минути Огънят се разпостранява из целия Храм. Естествено, поклониците с горящи снопове свещи се намират в емоционален възторг и не обръщат внимание на поведението на съседите си. Но нито висящите детали по дрехите (елеци, пояси), нито дължината на женските коси не са подпалвани от Огъня! Като правило, възрастта на по–голяма част от поклониците надхвърля средната, а те прекарват поваче от денонощие в Храма, но не са отбелязани топлинни удари и припадаци. През цялата история на слизане на Благодатния Огън, няма нито един случай на пожар.
  4. Такава е съвкупността на всички описани чудесни явления, преразказани от свидетели, които се стават на Велика събота, в навечерието на Велика Пасха (към това последование на александрийската църква се придържа само Православната Църква). Може да се каже, че към тези явления при слизането на Благодатния Огън, понякога се появяват и в обикновени дни. Според свидетелства на монаси, които носят непосредствено послушание в Кувуклия, припламвания могат да се видят не само на Велика събота. Но те са розови, а истинските припламвания на Велика събота с малък интервал от време и по–голям интензитет  се виждат само на Велика събота в интервала от време между 12 до 16–17 часа. Самозапалването на кандила, което се наблюдава и през други дни, вероятно става от тези припламвания. Но в обикновенни дни самозапалването на огън, не притежава свойствата да не изгаря. Смята се, че всеки опит да се възпроизведе поява на Огъня в лабораторни условия, каквато е построена непосредствено до Храма Гроб Господен ще трябва да се сблъска с вече споменатото чудо на свойството на Огъня – да не изгаря. Ако учените се постараят много, то е възможно да бъде възпроизведен химическият състав на капките и с помощта на съвременното оборудване е възможно  изкуствено да се пресъздадът и интензивните проблясъци на светлина (съпроводени от гръм и светлина), но посоченото свойство на Огъня никога няма да се възпроизведе! А и случката през 1579 г., когато Огънят се появил от колона, свидетелства за това, че посочените описания се явяват описания само на най–често срещаните описания на свойствата на слизащия Огън. Но на практика Огънят може да слезе и по друг начин. Невъзможно е да не се види, че слизането на Огъня върху Гроба Господен на Велика събота е резултат на Божествената повеля (на съвременен научен език – трансцедентно). Господ заповядва вече две хиляди години на Огъня да слезе на мястото на Своите кръстни страдания и земна смърт, при това запвядва това да се случи в навечерието на Своето Възкресение.

   Слизането на Благодатния Огътн се наблюдава само в навечерието на Православната Пасха, по Православния календар и само по молитвите на Православния Патриарх. Огънят слиза само в свещите на Православния Патриарх, което е проява на неоспоримо свидетелство за несъмненната истиност и Божествена благодат на Православието за разлика от множеството други изпведания, които само се наричат християнски. Историята помни два случая, когато са се опитвали да получат Огъня други конгломерации. За неуспешния опит на арменските духовници да получат Благодатния Огън вече споменахме. През 1101 г. представители на римо–католическата църква, която е владяла през това време Йерусалим, се опитали самостоятелно да получат Огъня. Чудото на слизането на Светия Огън в Кувуклия не се състояло, докато не били поканени да участват в обреда и православните християни. „Неудачно започна първият латиниски патриарх Арнолд от Шок – той заповяда да бъдат изгонени еретиците сектанти от принадлежащите към тях параклиси в Храма Гроб Господен, а след това започна да измъчва православните монаси опитвайки се да разбере къде пазят кръста Господен и други реликви. След няколко месеца Арнолд бе сменен на престола от Даймберг от Пиза, който бе още по–краен. Той се опита да изгони всички местни християни от Храма Гроб Господен и в него да се допускат само латините, като другите въобще да бъдат лишени от църковно имущество в Йерусалим и около него. Скоро се стовари Божието възмездие – още през 1101 г. на Велика събота не се състоя чудото на слизане на Светия Огън в Кувуклия, докато не бяха поканени да участват в този обряд източните християни. Тогава крал Болдуин I се погрижи да бъдат върнати правата на местните християни.“ (С. Рансимен. Восточная схизма. М., 1998, с. 69–70).

   Оттогава повече никой от неправославните не се опитва да повтори подобни опити, опасявайки се от провал и следващия след него срам.

   Чудото на Благодатния огън е едно от немногото Православни чудеса, които са достъпни за всички, желаещи да познаята истината – „ела и виж!“ Всеки съмняващ се, след като плати 600 – 700 долара (това е стандартната цена за седемдевна екскурзия в Светата Земя) е в състояние лично да се убеди в достоверността на фактите на всички описани детайли  на слизането на Благодатния Огън. Чудото се извършва пред лицето на целия свят, „пред цялото прогресивно човечество“ (дори редовно се предава по руската телевизия и по интернет на сайта на Йерусалимския Православен Патриарх). Но мнозина ли се отзовават със сърцето си на този очевиден, явен за всекиго призив?.. Някога, отдавна, много години преди Рождество Христово, преди Неговите изкупителни Страдания и Възкресение, пред жителите на Израел ( в тяхно лице – пред жителите на цялото човечество) е бил повдигнат въпросът, кой е прав – служителите на истинския Бог или служителите на езическите богове? Така е било, когато е възникнал спорът между служителите на идола Ваалам и Божия пророк Илия (вж. 3 Царств. 18:21–39). След дълги спорове Илия предложил прост начин да се провери кой е прав. Този начин, ние хората на двадесет и първи век наричаме експериментален и начинът за проверка на пророк Илия напълно съответства на експерименталния метод, който е приет в съвременната наука. Предложението било такова: „Тогава Илия пристъпи към целия народ и каза: още ли ще куцате на две колена? Ако Господ е Бог, вървете след Него; ако ли Ваал - вървете след него. А народът му не отговори ни дума. И рече Илия на народа: само аз останах пророк Господен, а Ваалови пророци има нека ни дадат две телета и нека си изберат едно теле, и да го разсекат и положат върху дърва, но огън да не подклаждат; аз пък ще приготвя другото теле и ще го положа върху дърва, и огън няма да подклаждам; тогава призовете вие името на вашия бог, аз пък ще призова името на Господа, моя Бог. Оня Бог, Който отговори чрез огън, Той е Бог. И целият народ отговори и каза: добре! (нека бъде тъй.) И рече Илия на Вааловите пророци: изберете си едно теле и го пригответе вие по-напред, понеже сте много; и призовете името на вашия бог, но огън не подклаждайте. И те взеха телето, което им бе дадено, приготвиха го и призоваваха името на Ваала от утринта до пладне, думайки: Ваале, чуй ни! Ала нямаше ни глас, ни отговор. И те скачаха пред жертвеника, който бяха направили. По пладне Илия начена да им се присмива и казваше: викайте по-високо, защото той е бог; може би се е замислил, или е зает с нещо, или е на път, а може би и спи, - тъй ще се събуди! И те почнаха да викат високо и по обичая си да се бодят с ножове и копия, тъй че кръв течеше по тях. Пладне мина, а те все още вилнееха тъкмо до вечерното жертвоприношение; ала не се чу ни глас, ни отговор, нито слух. (Тогава Илия Тесвитец рече на Вааловите пророци: сега се дръпнете вие, та и аз да извърша своето жертвоприношение. Те се дръпнаха и замълчаха.) Тогава Илия рече на целия народ: приближете се до мене. И всичкият народ се приближи до него. Той въздигна пак срутения жертвеник Господен. И взе Илия дванайсет камъка, тъкмо колкото са колената на синовете на Иакова, комуто Господ бе казал тъй: Израил ще бъде твоето име.  И съгради от тия камъни жертвеник в името на Господа, и около жертвеника направи окоп, който побираше две сати зърна, и тури дърва (върху жертвеника), разсече телето, положи го върху дървата и каза: напълнете четири ведра вода и изливайте върху всеизгаряната жертва и дървата. (И направиха тъй.) После каза: повторете. И те повториха. И рече: направете същото трети път. И те потретиха. И водата се разля около жертвеника, а окопът се напълни с вода. Когато принасяха вечерната жертва, пророк Илия се приближи (извика към небето) и каза: Господи, Боже Авраамов, Исааков и Израилев! (Чуй ме, Господи, чуй ме днес в огъня!) Нека познаят днес (тия човеци), че Ти един си Бог у Израиля, и че аз съм Твой раб и аз върших всичко по Твое слово. Чуй ме, Господи, чуй ме! Нека познае тоя народ, че Ти, Господи, си Бог и Ти ще обърнеш сърцето им (към Себе Си). И огън Господен падна и пояде всесъжение, дърва, камъни и пръст, и погълна водата, която беше в окопа. Като видя това, всичкият народ падна ничком и каза: Господ е Бог, Господ е Бог!“ (3 Царств. 18:21–39). Тогава по милостта Божия било явено, кой е истинският Бог и кой е негов истински почетател, защото тогава Огънят слязъл само по молитвите на пророк Илия и изгорил и жертвата, и дървата, и самия каменен жертвеник, върху когото жреците на Ваал предявявали претенции и претърпяли пълно фиаско. И тогава за всички станало ясно, къде е истинското Богопочитане.

   Слизането на Благодатния Огън върху Гроба Господен всяка година, на практика възпроизвежда тази експериментална ситуация, която била проведена стотици години преди Рождество Христово. И при нея съществуват много представители на различни религии и там съществува истински представител на истинския Бог, по чиито молитви (и само по неговите молитви), по чудесен начин Огънят слиза и притежава свръхестествени качества. Само, че сега няма служители извън православието, които да предявяват своето право да приемат от Бог Огъня, както това било при Илия. А такива опити е имало през вековете, както показва историята, но винаги са завършвали с провали и вече няма повече желаещи да рискуват и да попаднат в скандална ситуация. Бог е неизменяем, за това свидетелства ветхозаветният библейски текст: „Защото Аз съм Господ, Аз се не изменям.“ (Мал. 3:6). Така и сега, както през далечните времена на Илия, неизменният в своята същност Бог, дава отговор на питащото го човечество, дава отговор на въпроса, коя е истинската вяра, дава отговор чрез Огъня. Отговорът не е лъжлив, както не е лъжлив и самият отговарящ – Господ Бог е истина; Той е жив Бог и вечен Цар. (Иер. 10:10) И всеки, който приема за истина библейския текст, е длъжен по силата на вярата си в неизменния Бог и по силатана вярата си в истинността на споменатата история за слизане на Огън от небето по молитвите на пророк Илия, трябва да направи извод, че Огънят се изпраща от Бог само по молитвите на Свои истински служители. Но като правило никой не си прави такъв извод. В тази древна истори за слизането на светия Огън по молитвите на пророк Илия, най впечатляващо е не самото чудесно слизане на Огъня, а това, че след като първоначално израилтяните приели с възторг чудното свидетелство за истинския Бог, те почти веднага изпаднали в богоотстъпничество.Защото Израилевите синове оставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и с меч убиха Твоите пророци; само аз останах, но и моята душа търсят да вземат. (3 Царств. 19:10) Така се жалва на Бог, пророк Илия, кратко време след чудото на слизане на Огъня. Това е което поразява най–вече в тази древна история.

   Напълно едентична картина се запазва и днес – ликуването от слизането на Благодатния Огън се подменя от мрачината на лъжите в много  свидетелства за неговото слизане в Храма Гроб Господен... Огънят слиза и оставя безотговорно падналото и сляпо човечество, безотговорно пред лицето на Праведния Съдия. Защото не са приели любовта на истината за своето спасение (2 Сол. 2:10) – такава е схемата на потъващия в грехове човешки род и с тази порочна схема, схема, която е и съзнателна и произволна, не може нищо да направи дори явното Божие Чудо...

Николай Колчурински, Михаил Шугаев,

„Благодатный Огон“, №10, 2003г.